Балинор, заедно със спътниците му от Кълхейвъи и с командващите Легиона, наблюдаваше от високите порти на града. За миг му хрумна идеята да организира нощно нападение срещу лагера на врага и да подпали обсадните кули, но бързо я отхвърли. Хората от Северната армия сигурно очакваха подобно действие и безспорно щяха да наблюдават внимателно градските порти през цялата нощ. Пък и кулите можеха да лесно да бъдат подпалени, когато нашествениците започнат атаката, така както бяха подпалени подвижните стълби.
Балинор поклати глава и се намръщи. В идеята за нападението явно имаше нещо, което той не можеше да долови. Хората от Северната земя сигурно знаеха, че обсадните кули никога няма да стигнат до Външните стени на града. Явно имаха нещо друго наум. За стотен път се питаше дали армията на елфите ще успее да стигне навреме до обсадения град. Не можеше да допусне, че Ивънтайн ще ги изостави. Вече се беше стъмнило и след като нареди подсилено наблюдение на всички сектори на стената, покани мъжете да вечерят с него.
Скрити в група дървета на върха на ниско било на няколко мили западно от Тирзис, няколко конника наблюдаваха мълчаливо кръвопролитието на ужасната битка и след това как огромните обсадни кули бяха придвижени в тила на армията на Северната земя за сутрешния щурм срещу града-крепост.
— Трябва да им съобщим, прошепна Джон Лин Сандър. — Балинор трябва да знае, че армията ни е на път. Флик погледна очаквателно превързания Ивънтайн. Странните му очи сякаш горяха, докато изучаваха обсадения град.
— Надявам се, че армията е на път — промълви кралят на елфите. — Брийн тръгна преди три дни. Ако и утре не се върне ще тръгна сам.
Приятелят на краля на елфите сложи с разбиране ръка на рамото му.
— Не си в състояние да пътуваш, Ивънтайн. Брат ти няма да те предаде, Балинор е опитен боец и стените на Тирзис никога не са били завземани от нито един нашественик. Легионът може да се отбранява достатъчно дълго.
Последва дълго мълчание. Флик погледна към потъналия в тъмнина град и се зачуди как ли се чувстват приятелите му. И Мениън трябваше да е зад тези стени. Планинецът не можеше да знае какво се беше случило на Флик, нито какво беше сполетяло Ивънтайн. Не можеше да знае и какво беше станало с непредсказуемия Аланон, който по неизвестни причини беше изчезнал малко преди връщането на човека от Вейл с издирващата група на елфите. Защо друидът беше умишлено потаен за толкова много неща след появата му в Шейдската долина, защо никога не обясняваше нищо докрай? Може би беше казал нещо на Ивънтайн…
— Градът е обсаден и наблюдаван. — Гласът на Ивънтайн проряза сгъстяващия се мрак. — Изключително трудно ще бъде да се премине край линиите на врага, за да се предаде съобщение на Балинор. Но ти си прав, Джон Лин. Той трябва да разбере, че не сме го забравили.
— Не разполагаме с достатъчно сили, които да се врежат в редиците им и да стигнат до Тирзис. Те са недостатъчни дори за удар в тила на армията на Северната земя — отбеляза замислено приятелят му. — Но… — Хвърли бърз поглед на обсадните кули, които стояха изоставени в равнините под тях.
— Един малък жест ще бъде добре дошъл — завърши многозначително кралят.
Още не беше станало полунощ, когато повикаха Балинор при наблюдателната кула над вратите на града. Минути по-късно той стоеше безмълвен върху укрепленията в компанията на Хендъл, Мениън, Дюрън и Дейъл и наблюдаваше хаоса, в който беше изпаднал полуразсъненият лагер на врага В тила му трите огромни обсадни кули се бяха превърнали в горяща клада, подпалила тревата на мили разстояние. Обезумелите войници на Северната земя търчаха като луди около кулите и се мъчеха да ограничат огъня. Очевидно беше, че нашественикът изобщо не беше очаквал подобно нещо. Балинор погледна другите и се усмихна под мустак. Значи помощта не беше чак толкова далеч.
Зората на третия ден пристигна с враждебна тишина и увисна като покров над земята на Калахорн и над армиите на Севера и Юга. Нямаше го мощното биене на барабаните на гномите, нямаше ги приглушените удари на обути в ботуши маршируващи крака и оглушителните бойни викове. Далеч на изток слънцето изгря огненочервено и блясъкът му се разля в отиващата си нощ като кръв. Плътна мараня закри облятото в роса лице на земята. Нищо не помръдваше, не се чуваше абсолютно никакъв звук. По стените на Тирзис войниците на Граничния легион чакаха изнервени и се взираха в мрака, за да открият врага.