В този миг вратата се отвори и продажните часови бяха изхвърлени яростно през входа. В тъмното помещение нахлу сива дневна светлина и сухата фигура на Дюрън се появи като гръм от ясно небе. Мрачни и безмълвни той и Балинор се спуснаха срещу няколкото нападатели, които се мъчеха да не ги допускат до задвижения механизъм. Накрая ги притиснаха в отдалечения ъгъл на малкото помещение, където, след свиреп ръкопашен бой, ги унищожиха. Без да поглежда избитите, окървавеният крал се втурна към повредения механизъм. Лицето му беше потъмняло от гняв, докато разглеждаше изкривената маса от метални лостове и зъбчати колела. Разярен притисна с цялата си тежест главния механизъм. Той не помръдна. Дюрън пребледня, когато разбра какво се беше случило.
— Нямаме достатъчно време! — избухна гневно Балинор, като насилваше яростно заклещените лостове.
През стените на кулата прокънтя силен трясък, завибрира и разтърси зловещо двамата мъже.
— Портите! — извика ужасен Дюрън.
Втори трясък разтърси кулата. После трети. Трополенето на обути в ботуши бягащи крака се разнесе по укрепленията навън и миг след това мрачното лице на Месалин се появи в отворената врата. Опита се да каже нещо, но Балинор вече издаваше команди и бързаше към укрепленията.
— Разчистете помещението и доведете механиците. Нека се опитат да оправят механизмите. Болтовете на вратата са освободени и размазани! — Месалин го погледна, сякаш му бяха нанесли смъртоносен удар. — Укрепете портите с греди и разположете най-добрата си част в сгъстени бойни редици на петдесет стъпки зад вратата и от двете страни. Хората от Северната земя няма да пробият. Поставете две редици от стрелци на Вътрешната стена да завардят входа. Резервите и частта на гарнизона ще отбраняват Вътрешната стена. Всички други да останат тук, при Външната стена. Ще я задържаме, докато можем. Ако тя падне, Легионът ще се изтегли на втората отбранителна линия и ще я удържа. Ако загубим и нея, ще се прегрупираме на моста Сендик. Това ще бъде последната ни отбранителна линия. Някакви въпроси?
Дюрън набързо му обясни къде беше отишъл Хендъл. Балинор поклати загрижено глава.
— Предават ни на всяка крачка. Засега Хендъл ще трябва да се справя сам, без помощта ни. Ако палатът падне и те пробият откъм тила, с нас е свършено. Месалин, ще поемеш командването на десния фланг, Гинисън ще поеме командването на левия фланг, аз ще поема центъра. Врагът няма да пробие! Молете се Ивънтайн да пристигне, преди да са ни напуснали силите ни.
Месалин хукна приведен навън и изчезна. Балинор и Дюрън останаха в малкото помещение и се гледаха безпомощно, докато разтърсващите трясъци на търкалящата се стенобойна машина продължаваха да олюляват огромната стена. Сянката на Господаря на магиите продължаваше да се приближава зловещо към обречения град и сивата светлина на деня ставаше все по-тъмна. Огромният човек от границата протегна ръка и стисна тънката ръка на приятеля си елф.
— Сбогом, приятелю. Това е краят. Времето ни току-що изтече.
— Ивънтайн не би ни изоставил по свое собствено желание — започна да го убеждава сериозно елфът.
— Знам, знам — отговори Балинор. — Нито пък Аланон. Той просто не е открил Меча, нито наследника на Шанара. И неговото време е изтекло.
Настъпи кратко мълчание, нарушавано от виковете на мъжете на стената и от грохота на удрящата се в портите на Тирзис стенобойна машина. Балинор изтри кръвта от дълбока рана над окото си.