— Намери брат си, Дюрън. Но преди да напуснеш Външната стена, се погрижи последното течно масло да бъде излято върху тарана и той да бъде подпален. Ако не можем напълно да ги спрем, то поне бихме могли да подпалим земята под краката им.
Усмихна се мрачно и излезе мълчаливо от кулата на градската порта. Дюрън го изгледа и се запита каква перверзност на съдбата ги беше довела до този несправедлив край. Балинор беше най-забележителният човек, когото елфът беше срещал в живота си. Въпреки това той беше загубил всичко — семейството си, родния си град, дома си, а сега щеше да загуби и живота си. Какъв беше този свят, който допускаше такава ужасна несправедливост. Свят, в който достойните бяха лишавани от всичко, а бездушните същества на злонамереността и омразата оцеляваха и тържествуваха над безсмислената смърт на хора, които заслужаваха уважение? Навремето беше уверен, че няма да се провалят, че ще намерят някакъв начин да унищожат омразния Господар на магиите и да спасят земите си. Сега този блян беше убит.
Дюрън погледна замаяно яките механици на Легиона, когато влязоха в кулата, за да се заемат с непосилната задача да поправят разваления механизъм. Стройният елф излезе бързо и тръгна към укрепленията. Крайно време беше да потърси брат си.
Сражението за удържането на Външната стена беше невероятно ожесточено. Въпреки унищожителната преграда от стрели, мъжете на Граничния легион успяха да разкъсат редиците на тролите, които търкаляха огромната стенобойна машина пред разхлабените порти на града. Останалите казани с течно масло бяха придвижени върху укрепленията над тарана и излети върху стенобойната машина и онези, които я бутаха. Посипаха се горящи факли и мигновено всичко беше погълнато от огромни пламъци и скрито в плътен черен дим. Тролите бяха изгорени живи в първите няколко минути на непоносимата горещина. Бронята им заприлича на пещ, от която не можеха да се измъкнат. Моментално нови вражески войници попълниха пробивите и могъщата стенобойна машина продължи да удря портите на града с разтрисащи гърмежи, които първо накланяха, а после разцепваха гредите, държащи високите порти затворени.
Сивото небе почерня от дима, който се издигаше над горящата земя и обгръщаше стените на града и защитниците му с гъста, черна мъгла. Миризмата на изгоряла плът удряше в ноздрите на войниците от Граничния легион и ги задушаваше, а овъглените тела на нападателите трол и лежаха на купчини пред Външната стена. И двете воюващи страни отчаяно се мъчеха да обезсилят противниците си, но нито една от двете не успяваше да вземе надмощие. За известно време изглеждаше, че денят ще завърши без някаква промяна в положението на двете армии.
За съжаление накрая желязната напречна греда поддаде, дебелите греди се разбиха на трески и огромната стенобойна машина се вряза в портите на Тирзис. Първите войници на армията на Северната земя се втурнаха в парадния плац и бяха покосени от разположените на върха на Вътрешната стена стрелци на Граничния легион. Разгърнати като кутия с три стени, обърната с отвора към портите на Външната стена, гъстите бойни редици на Легиона се втурнаха към настъпващия враг. Стенобойната машина напираше и вратите продължиха да се разтварят. После най-предните редици на нашественическата армия се промъкнаха през отвора и се хвърлиха срещу копията на войниците от Граничния легион. Защитниците от Легиона леко се олюляха, но удържаха на удара. Отблъснаха нападателите, които отстъпиха объркани, застигани от стрелите на защитниците, разположени на стените. За няколко секунди земята на парадния плац беше застлана от убити и ранени войници на Северната земя. Моментално пробивът в портите беше така плътно запушен, че огромните нашественически сили не можеха да помръднат нито крачка напред.
Дюрън беше заел позиция до кулата на градските порти на Външната стена и оттам наблюдаваше как щурмът на армията на Северната земя беше отблъснат от фалангата на Легиона. Разбра, че брат му беше отишъл с Джанъс Сенпър в двореца и реши да остане до Балинор колкото може по-дълго. Врагът се опитваше да набере сили. В равнините под града матурени насочваха части от скални троли към пробива в портите на обсадения град. Командващите от Северната земя спояваха гръбнака на армията си за решителен опит да разбият хората от Южната земя окончателно. Външната стена отново беше подложена на повсеместна атака. Ордите на гномите и тролите се втурнаха напред с подвижни стълби, въжета и куки за прихващане. Оределите редици на защитниците от Легиона, които бяха останали на укрепленията, се биеха отчаяно, за да не допуснат пробив. Но хората им умираха, а броят на войниците от армията на Северната земя изглеждаше безчетен. Сражението се превръщаше в явна война на изтощение, която хората на Тирзис не можеха да се надяват, че ще спечелят.