После, във все по-сгъстяващия се мрак на небето северно от обсадения град, се издигнаха две крилати същества, които започнаха да кръжат застрашително. Кръвта на Дюрън се вледени. Носители на черепи! Толкова ли сигурни бяха в победата, че си позволяваха да се явяват на дневна светлина? Сърцето на елфа се сви от страх. Тук беше направил всичко, което беше по силите му. Време беше да потърси брат си. Каквото и да ги очакваше, те трябваше да го посрещнат заедно.
Обърна се сковано и се затича приведен край стената. Спря се едва когато стигна точно под левия фланг на Легиона. Стръмен път водеше надолу към казармите, които се намираха между стените на града на неколкостотин фута зад тиловите редици на Легиона. Мъжете, които се биеха на стените, нададоха оглушителен рев. Дюрън се доближи до долната част на пътя и видя високите бронирани фигури на огромните скални троли, които се стичаха през портите на Външната стена. Неволно се спря. Усети, че следващите няколко минути ще бъдат жизнено важни за Граничния легион.
Фалангата сгъсти редиците си и се хвърли в атака. Масивните троли също стегнаха редиците си и бавно се насочиха към центъра на отбранителната линия, където командването беше в ръцете на Балинор. Десет фута разделяха воюващите ох двете армии, когато, за всеобща изненада, целият полк от троли сви рязко вляво и се вряза право във фланга на Легиона. При сблъсъка на двете сили се разнесе ужасно дрънчене на метал от удари на копия в боздугани и на щитове в брони. За известно време фалангата на Легиона удържа и тролите от предните редици бяха убити и отблъснати. Но превъзхождащите по численост и физическа сила войници на Северната земя притиснаха по-дребните мъже на Граничния легион и накрая десният край на фланга започна да се разкъсва.
Командващият Гинисън бързо се придвижи към мястото на пробива и дългата му червена коса се развяваше, докато се биеше да удържи фронтовата линия. Когато тролите бяха отблъснати стъпка по стъпка, Балинор се приближи отдясно, а Месал ин откъм тила. Това беше най-свирепият ръкопашен бой, на който Дюрън стана свидетел в тази безпощадна война. Видя ужасен как огромните скални троли дадоха отпор на мъжете от Граничния легион и после отново ги притиснаха. Миг след това фалангата се разкъса и Гинисън напълно се скри от поглед, когато огромните нападатели щурмуваха. Успяха да го разбият и се втурнаха към казармите и Вътрешната стена.
Дюрън се намираше точно на пътя им. Може би щеше да има време да отстъпи до стените, но вече беше заел позиция за стрелба, стиснал ясеновия си лък в ръце. Първият трол падна на петдесетина крачки от него, вторият на четиридесет, а третият на двадесет и пет. Войниците на Легиона, които бяха на стената, се втурнаха в атака, а стрелците от по-ниските възвишения на Вътрешната стена се мъчеха отчаяно да спрат настъпващите троли. Настъпи истински хаос, когато троли и войници на Легиона, вкопчени в безнадежден ръкопашен бой, се понесоха към елфа. Огромните хора от Северната армия продължаваха да напредват и Дюрън изстреля срещу тях и последната си стрела.
Хвърли лъка и за пръв път му мина мисълта за бягство. Но нямаше време. Той едва беше успял да грабне един захвърлен меч, когато надигащата се вълна от войници го връхлетя. Положи неимоверни усилия да се задържи на крака, когато го блъснаха към стената на казармите. Огромен скален трол надвисна точно над него — една зловеща маса от подобна на дървесна кора кожа и броня. Елфът едва се беше извъртял встрани, когато огромният боздуган го удари. Усети непоносима болка в лявото си рамо, после цялото му тяло изтръпна. Помъчи се да не губи съзнание, но болката отново го прободе, от раната му бликна кръв и шурна по слабото му тяло. Стори му се, че започва да потъва. Лежеше с лице към земята и едва си поемаше дъх. Усети ужасна тежест, когато приливната вълна на битката се разля върху него. Опита се да не затваря очи, но усилието беше огромно и той бавно изпадна в безсъзнание. Но дори и тогава болката като че ли продължи да дълбае тялото му, силна и пареща Мениън Лий наведе окървавеното си лице над Хендъл и внимателно повдигна неподвижното му тяло. Тръгна внимателно, механично през труповете на избитите врагове, стигна до стълбите и се заизкачва бавно нагоре към отворената врата. Прескачаше предпазливо, без да гледа, купчините от вкочанената маса от разкривени, обвити в червени роби тела, които лежаха гротескно по древната стълба. Като замаян, планинецът премина през вратата на мазето и тръгна по празния коридор на двореца, притискайки безжизненото тяло на джуджето. Вървеше без да вижда. Погледът му беше невероятно празен, лицето му покрусено от неописуем ужас, който крещеше в безмълвна агония и искаше да се освободи. Стигна до предверието на двореца и се спря, когато чу шума на тичащи зад него крака, които отекваха глухо в източния коридор. Внимателно постави товара си на излъскания под и зачака мълчаливо. Стройната червенокоса девойка се спря пред него и по красивото й лице рукнаха сълзи.