Следобедното небе внезапно потъмня и над двете армии надвисна зловеща тишина. Някъде от горящия град Мениън чу слаб, но ясен плач на дете. На няколко крачки от него Дейъл усети как студеният северен вятър изчезна с тих, въздишащ шепот. Пред тях огромните троли се подредиха в безупречен боен ред, с отпуснати боздугани в ръце. После като един тръгнаха напред. В центъра на моста последната отбранителна линия се приготви да посрещне щурма на хората от Северната земя.
На хребета западно от града Флик Омсфорд и малката група конници елфи наблюдаваха безпомощни началото на унищожението на Тирзис. Човекът от Вейл усещаше как го напусна и последната капчица надежда, когато ордите на огромната армия на Северната земя се изсипаха през изкъртените врати на Външната стена. От вътрешността на, Тирзис започнаха да се издигат черни кълба дим и последните остатъци от славния Граничен легион бяха отблъснати от стените. Защитниците на града бяха разбити. Той гледаше ужасен как гротескните фигури на Носителите на черепи кръжаха без да се прикриват над настъпващата вражеска армия, с широко разперени черни криле на фона на смрачаващото се следобедно небе. Най-лошото, което беше предсказал Аланон, се случваше. Господарят на магиите беше победил.
Изведнъж един конник вляво от него нададе остър вик и той видя почервенялото лице на Ивънтайн, който беше пришпорил коня си и едва не събори човека от Вейл в устрема си. На сивия хоризонт в обширното пространство на пасището, все още далеч на запад, се появи тъмна линия, която се приближаваше и растеше. Разнесе се далечен тропот на копита, който се смеси с шума на ожесточената [???]
Тъмната линия бързо растеше и постепенно придоби очертания. Бяха хиляди конници, които размахваха знамена и копия. Пронизващ и ясен, звукът на бойния им рог известяваше пристигането им. Малката група от елфи нададе радостни викове, когато огромната маса от конници започна да покрива равнините, понесла се с главоломна скорост към Тирзис. Предупредена за пристигането им, армията на Северната земя беше вече започнала да сгъстява ариергарда си и се обръщаше, за да посрещне прииждащата вълна. Най-после армията на елфите беше дошла — заради защитниците на Тирзис, заради обсадените страни на трите земи, заради всичко, за което човечеството се беше борило толкова упорито векове наред. Дали не беше дошла прекалено късно?
ГЛАВА 33
Безмълвно, с едно единствено леко движение, Ший изтегли древното острие от изтърканата му ножница. Металът проблесна в слабата светлина на факлите с тъмносинкав блясък. Повърхността му беше гладка и безупречна, сякаш легендарният Меч не беше участвал в нито една битка. Беше изненадващо лек и тънък, изключително творение на човешка ръка. Дръжката му беше гравирана с вече познатата вдигната ръка с горящ факел. Ший държеше оръжието предпазливо. Хвърли бърз поглед на Панамон Крийл и на Келцът. Търсеше подкрепата им. Изведнъж се беше уплашил от това, което щеше да се случи. Сериозните лица на спътниците му не трепнаха. Останаха спокойни и невъзмутими. Ший стисна здраво Меча в двете си ръце и вдигна рязко острието. Върхът му се стрелна остро нагоре. От дланите му се стичаше пот и усети как цялото му тяло се вледени в тъмнината на килията. Някой вдясно прошава и от устните на Орл Фейн се разнесе тих стон. Минутите се изнизваха и Ший усещаше как гравираното украшение на вдигнатия Меч се забива в дланите на стиснатите му ръце. Все още нищо не се случваше.
…В сивотата на полуосветената празна стая, намираща се на върха на Планината на черепите, тъмните води на каменния басейн бяха спокойни и гладки. Силата, която беше Господарят на магиите, дремеше…
Внезапно Мечът на Шанара се затопли в ръцете на Ший и странна гореща вълна се надигна в загадъчния метал, прехвърли се в дланите на изненадания човек от Вейл и запулсира. После изчезна. Изумен, той отстъпи крачка назад и леко наклони острието. Миг по-късно топлината беше изместена от силно трептене, което се предаваше от оръжието на тялото му. Не беше болка, но се появи толкова неочаквано, че той неволно потрепери и усети как мускулите? му се напрягат. Инстинктивно се опита да се освободи от талисмана. Изумен разбра, че не може да се отлепи от него. Нещо дълбоко в него му забраняваше да направи това. Ръцете му останаха здраво сключени около дръжката на древното оръжие.