— Повярвай в Меча, Ший, Всичко друго е измама…
Думите на Аланон заглъхнаха в гневния вик на Господаря на магиите, когато съществото изолира гласа на омразния друид от съзнанието на човека от Вейл. Но Брона се беше усетил твърде късно. Аланон беше хвърлил спасителен пояс, за който Ший се хвана и се отдръпна от ръба на поражението. Страхът и съмненията се оттеглиха. Мечът започна бавно да се вдига.
Господарят на магиите отстъпи крачка назад и качулката без лице се извърна леко към Орл Фейн. В този миг хленчещият гном се изправи рязко като дървена кукла. Престанал да бъде господар сам на себе си, пионката на Брона се хвърли напред и жилестите му жълти ръце се мъчеха отчаяно да докопат Меча. Пръстите му стиснаха острието и напразно се мъчеха да го измъкнат. Изведнъж, сякаш изпаднал в агония, Орл Фейн нададе ужасяващ вик и пусна талисмана. Лицето му се изкриви, докато се свличаше на пода. Ръцете закриха очите му, като че ли искаше да се предпази от някакво кошмарно видение.
Господарят на магиите пак му направи знак с ръка. Друсащото се тяло се вдигна на крака и гномът отново се втурна напред с викове на ужас, разкрещя се от болка и падна на колене. За втори път пусна талисмана, а от очите му потекоха сълзи.
Ший погледна към свитото му тяло и разбра всичко. Орл Фейн беше видял истината за себе си, точно както и Ший, когато за пръв път докосна Меча. Но за гнома истината беше непоносима. И все пак във всичко това имаше нещо странно. Защо Брона сам не се опита да измъкне Меча от ръцете му? Усилието нямаше да го затрудни. Вместо това той първо се помъчи да внуши на Ший да пусне Меча, а после използва полуделия вече Орл Фейн като маша. Въпреки огромната сила, която владееше, Брона като че ли не беше способен да отнеме Меча. Усилието нямаше да му коства нищо. Ший се ровеше в мозъка си и търсеше отговор. В един момент го осени и първият проблясък на разбиране.
Орл Фейн отново стана, все още безнадеждно покорен на заповедите на Господаря на магиите. Хвърли се към Ший безумно и отчаяно. Изкривените му ръце се забиваха във въздуха пред него. Човекът от Вейл се опита да избегне нападението, но Орл Фейн беше останал без капчица разум, напълно загубил ума си, душата му вече не му принадлежеше. Нададе вик на ужас и безпомощност и се метна върху Меча. За миг жилестото тяло се сви в конвулсии, когато гномът се уви около бляскавия метал на единственото нещо, което все още имаше някакво значение за него на този свят. Това трая само миг, последният миг на живота му. После умря.
Изумен, Ший отстъпи назад и изтегли острието от безжизненото тяло. Господарят на магиите мигновено поднови атаката си и се нахвърли злобно срещу съзнанието на човека от Вейл, като се мъчеше да срази съпротивата му. Грубо и направо, без да използва хитрите уловки на съмнението и колебанието, на заблудата и самоизмамата. Единственото му оръжие беше страхът, непреодолимият и унищожителен страх, който хвърли със съкрушителен замах, В съзнанието на Ший заприиждаха видения — зловещата сила на Господаря на магиите изобразена по хиляди ужасни начини, всички насочени към ликвидирането му. В един миг се усети смален до най-дребното, най-нищожното същество, което някога е пълзяло по земята. В следващия миг му се стори, че Господарят на магиите ще стъпче това нещастно простосмъртно същество в прахта.
Но Ший запази смелостта си. Един път той вече се беше почти поддал на лудостта. Но този път устоя, успя да повярва в себе си и в Аланон. Стисна здраво Меча с двете си ръце и се помъчи да отстъпи от мъглата, която му пречеше, от стената от страх, която го сковаваше. Помъчи се да повярва, че всичко е само една илюзия, че страхът и засилващата се паника, които изпитваше, не бяха негови. Стената леко поддаде и той започна да й се противопоставя още по-упорито. Спомни си смъртта на Орл Фейн и това му помогна да си представи мислено всички други, които щяха да умрат, ако той се провали сега. Спомни си думите, които Аланон му беше прошепнал. Съсредоточи мислите си върху това, което вярваше, че е слабостта на Господаря на магиите, слабост, която той проявява чрез странното му нежелание да докосне Меча. Ший се насили да повярва, че истинската тайна на силата на талисмана е чисто и просто един най-обикновен закон, който важи за всички, дори и за такова ужасно същество като Брона.
В миг мъглата се разсея, а стената от страх се разби. Ший отново стоеше изправен пред Господаря на магиите, чиито червени искри сега святкаха ожесточено в тъмнозелените мъгли под качулката. Той протегна напред покритите си с мантията ръце, сякаш искаше да отблъсне някаква ужасна опасност и се дръпна назад. Човекът от Вейл натискаше силно блестящото острие в гърчещото се тяло и го принуждаваше да отстъпва към най-близката стена. Нямаше да му позволи да се измъкне, помисли си той спокойно. Ще унищожи ужасното зло в това същество. Черната мантия пред него потрепера, а изкривените пръсти отчаяно се мъчеха да се заловят за влажния въздух на килията. Господарят на магиите започна да се разпада и крещеше омразата си в лицето на съществото, което го унищожаваше. Зад крясъците му се носеше ехото на хиляди други гласове. Те виеха и искаха мъст, която толкова дълго им беше отказвана.