Стигнали бяха до един много тесен участък на прохода, който свиваше под остър ъгъл вдясно, когато ужасно силен трус разтърси умиращата планина. Целият таван на коридора се разцепи с остър пукот и започна бавно да се свлича. Панамон изкрещя неистово, изтегли човека от Вейл пред себе си и се опита да го предпази със собственото си тяло. Келцът мигновено се озова до тях, прегърби огромното си тяло и подложи яките си рамене под тоновете откъсната скала. Вдигнаха се гъсти облаци от прах и за миг всичко се скри от погледа. После Панамон Крийд задърпа човека от Вейл и му помогна да премине бързо под напрегнатото тяло на скалния трол. В един момент, докато пълзеше под откъртената стена, Ший вдигна нагоре очи и срещна благия поглед на Келцът. Таванът се свличаше на няколко инча от тях, а огромният напън на страховитата сила на скалния трол му противостоеше и подобното на дървесна кора тяло беше застинало в невероятно напрежение. Ший се поколеба, но яката ръка на Панамон го стисна за рамото, изтегли го напред и го блъсна зад ъгъла на тунела в по-широк коридор. Стовариха се върху купчина от паднали камъни и прах като се мъчеха да си поемат въздух Хвърлиха поглед на Келцът. Огромното му тяло продължаваше да крепи на раменете свличащата се скална маса. Панамон тъкмо тръгна назад към тунела, когато от недрата на планината се разнесе дълбок разкъсваш въздуха грохот. Зад тях се чу силен трясък от плъзгащи се, разместващи се скални пластове. Тунелът се разцепи и напълно се срути. Тонове от камъни се изсипаха надолу и от пътя зад тях не остана и следа. Ший извика и се втурна към стената от нападали скални късове, но Панамон го спря рязко и размаха ръката си с шипа пред лицето му:
— Той е мъртъв! Вече не можем да му помотаем.
Човекът от Вейл гледаше потресен назад.
— Хайде, тръгвай, да се махаме оттук! — Крадецът беше побеснял от гняв. — Да не би да искаш саможертвата му да бъде напразна? Тръгвай!
Раздруса силно Ший, вдигна го на крака и го забута към отворената част на тунела. Силният грохот продължи да вибрира в цялата планина. Една поредица от остри разкъсващи трусове насмалко не повали двамата мъже на пода на пещерата, но залитайки, те продължиха напред. Ший беше започнал да тича като луд, без да вижда нещо. Погледът му беше замъглен от прах и сълзи. Все по-трудно виждаше. Често примигваше и стискаше очи, като се опитваше да проясни погледа си. Чуваше тежкото дишане на Панамон едва ли не в ушите си и усещаше металния шип да го подръчква по гърба, за да ускори темпото. Късчета скала се лющеха от стените и тавана на коридора и се изсипваха, върху им. Удряха ги и ги нараняваха, късаха дрехите им и ги превръщаха в парчета плат, които висяха върху потите им тела. Ший стискаше здраво в ръката си бляскавия Меч, от който сега нямаше нужда, освен като доказателство, че всичко това наистина му се беше случило и не беше плод на болно въображение.
Внезапно тунелът свърши и те се озоваха в сивата светлина на небето на Северната земя, най-после измъкнали се от планината. Пред тях лежаха разхвърляни застинали в смъртта тела на троли и мютени. Без да намаляват скоростта, двамата се втурнаха към отвора на лъкатушния проход, който разсичаше на две Острието на ножа. Твърдата земя се тресеше силно. В основата на Планината на черепите имаше дълги нащърбени пукнатини. Подобно на змии те се виеха разкривено към обръча от естествените препятствия, който опасваше забранената земя. Внезапен рязък трясък, по-силен от всички предишни, накара двамата тичащи да спрат. Мълчаливо наблюдаваха изумени как отвратителният череп започна да се пропуква и разпада. Изведнъж всичко се разтресе и знакът на Господаря на магиите в миг се скри във водопад от тонове скала и Планината на черепите изчезна от лицето на земята. Гъст облак от жълт прах се вдигна към небето. Оглушителен тътен се разнесе от недрата на земята и прокънтя из огромната пустош на Северната земя. Побеснели ветрове се развихриха над останките на умиращата планина и земята отново забоботи. Ший ужасен забеляза как чудовищното Острие на ножа се разтресе силно от тази нова конвулсия. Цялото кралство се разпадаше!