Чертите на мрачното лице на Аланон се изостриха:
— Много добре знам катастрофалните последици от тези войни, резултат на сила и алчност, войни, които расата на Човека сама си навлякла на главата поради лекомислие и изумително късогледство. Това се случило много отдавна, но нещо да се е променило оттогава насам? Мислиш, че човек може да започне отначало, така ли, Ший? Е, може би ще се изненадаш доста като научиш, че някои неща никога не се променят, а силата винаги крие опасности, дори и за раса, която почти изцяло се е заличила. Големите войни на далечното минало — на расите, на политиката и национализма, и войните в по-новата история — на безусловната сила, на абсолютната власт, може да са свършили, но днес сме изправени пред нови опасности, които застрашават съществуването на расите много повече от всички предишни! И искаш ли да ти кажа нещо? След като мислиш, че Човек има право да гради нов живот, докато останалата част на света стои със скръстени ръце, значи не знаеш нищо за историята!
Внезапно млъкна. Суровото му лице се беше сбръчкало от гняв, а Ший го погледна предизвикателно, макар че вътрешно се чувстваше малък и изплашен.
— Е, хайде, стига — подхвана отново Аланон. Чертите на лицето му се смекчиха. Силната му ръка се протегна и стисна приятелски Ший за рамото. — Миналото е зад гърба ни и това, което трябва да ни интересува, е бъдещето. Искам да ти припомня един момент от историята на Северната земя и легендата за Кралството на черепите. Както сигурно знаеш, Великите войни сложили край на една епоха, в която единствено човешката раса била господстваща. Човекът бил почти напълно унищожен и дори географията, която познавал, била изцяло променена, напълно прекроена. Страни, нации и правителства престанали да съществуват, тъй като последните представители на човешката раса избягали на юг, за да оцелеят. Това станало хиляди години преди Човекът отново да се издигне над равнището на животните, които ловял, за да се изхранва и преди да създаде прогресивна цивилизация. Тя, разбира се, била примитивна, но в нея имало ред и своеобразно управление. Тогава Човекът започнал да открива, че освен него има и други раси, които обитават света — същества, които оцелели във Великите войни и създали собствени раси. В планините живеели огромните троли, силни и свирепи, но доволни от това, което имат. Хълмовете и горите били обитавани от малки и коварни същества, които сега наричаме гноми. В годините след Великите войни хората и гномите се сражавали едни срещу други в много битки за правото на земя, а тези сражения взели много жертви и от двете страни. Но те се били, за да оцелеят, а същество, което се бори за живота си, губи разума си.
Човекът открил, че има и друга раса — раса на хора, които избягали под земята, за да се спасят от последиците на Великите войни. Годините, прекарани в огромни пещери под земята, където не прониквала слънчева светлина, променили физиката им. Те станали по-ниски и набити, със силни ръце и гръден кош, с яки, развити крака, с които можели да се катерят и пълзят под земята. В тъмнината зрението им се изострило и те започнали да виждат по-добре от другите същества. Но не и на слънчева светлина. Прекарали под земята стотици години, но накрая започнали да излизат и да живеят на повърхността й. В началото очите им били много слаби и те си правели домове в най-тъмните части на горите в Източната земя. Създали си собствен език, макар че по-късно пак започнали да използват езика на човека. Когато Човекът за пръв път открил съществата от тази изчезнала раса, ги нарекъл джуджета, на името на измислена в миналото раса.
Гласът му постепенно заглъхна. Няколко минути не каза нищо, загледан във върховете на хълмовете, облени в слънчева светлина, която разкриваше ярката им зеленина. Ший се замисли върху казаното от историка. Никога не беше виждал трол. Виждал беше няколко гнома и джуджета, но почти не си спомняше как изглеждат.
— А елфите? Какво ще кажеш за тях? — попита най-после той.
Аланон се обърна замислен и сведе още по-ниско глава.
— А, да, елфите. Не съм ги забравил. Удивителен вид създания, елфите. Може би най-великите от всички, въпреки че никой досега не го е осъзнавал напълно. Но разказът за елфския народ ще оставим за друг път. Сега не му е времето. Достатъчно е да се каже, че те винаги са били там, в големите гори на Западната земя, макар че другите раси рядко са ги срещали в този период от историята.
Я да видим какво знаеш за историята на Северната земя, млади ми приятелю. Сега тя е населена почти само от тролите. Голо и отблъскващо място, където едва ли някой от другите раси си прави труда да ходи, камо ли да се установи. Сега хората живеят в топлината и спокойствието на мекия климат и зеленината на Южната земя. Забравили са, че някога Северната земя също била населена от същества от всички раси, не само от тролите в планинските райони, а и от хора, джуджета и гноми, в низините и горите. Това било по времето, когато всички раси започнали отново да изграждат нова цивилизация с нови идея, с нови закони и с много нови култури. Бъдещето било многообещаваща Но днес хората просто са забравили, че онези времена наистина ги е имало. Забравили са, че са нещо повече от победена раса, която се мъчи да живее изолирано от онези, които са я победили и пречупили гордостта й. Тогава не е имало разделение на страни, а просто една възродена земя, в която на всяка раса била давана втора възможност да направи света по-добър. Те, естествено, не осъзнавали сериозността на тази възможност. Прекалено заети били да запазят това, което смятали за свое, и да си създават свои лични малки светове. Всяка раса живеела със самочувствието, че е предопределена да властва над другите в бъдните години. И така всички членове на определена раса се скупчвали заедно, настръхнали като глутница озверени плъхове, които вардят бучка гнусно, вмирисано сирене. Да, за съжаление, дори и Човекът, въпреки цялото му величие, се унижавал и се вкопчвал в тази възможност — също като другите. Знаеше ли това. Ший?