— Изглежда толкова празна — тъжно прошепна Пеги.
— Да — съгласи се Холидей, — така е.
Обиколиха набързо къщата. Всяка хоризонтална повърхност бе покрита с всевъзможни джунджурии: лавици, пълни със стари бутилки, маси, покрити с купища списания, колекции от минерали и фосили, изложени във витрини със стъклени вратички. Полицата на камината бе отрупана с корабчета в бутилки, някои толкова стари, че стъклото бе помътняло.
На втория етаж имаше четири спални, баня с отделно мокро помещение, стълби, които отвеждаха до терасата на покрива и стаичката в кулата. И тези помещения бяха затрупани с вещи. На удобно място зад тоалетната чиния например беше оставена купчина списания „Лайф“ от 30-те години на XX век. Някога стаичката в кулата бе предназначена за игра на децата, но сега се бе превърнала в нещо като склад за счупени мебели, оставени там в очакване на ремонт, който никога нямаше да бъде направен, за стари куфари и кашони, които в повечето домове биха намерили място на тавана или в гаража.
Само в една от спалните откриха следи от обитаване — най-малката, която обаче разполагаше със собствена камина. И тук всичко изглеждаше така, сякаш прах не е бърсан от десетки години, а саждите от камината и димът от неизменната лула на Хенри Грейнджър бяха замъглили прозореца към задния двор, така че бе станал почти непроницаем.
— Е, не беше кой знае какъв домакин, нали? — отбеляза Пеги. Оправи пухената възглавница и приглади бледосиния плюшен юрган върху огромното легло с балдахин, заело по-голямата част от стаята. Пръстите й тъжно погалиха старата завивка.
— Недей — промълви Холидей.
Слязоха долу и отидоха в кухнята. Мебелите в нея принадлежаха към стил, определян като „ранен американски“ — чамова маса, разположена в средата на помещението, допълнена от четири семпли стола с облегалки от дървени пръчки и седалки от плетена тръстика. Полиците бяха от боядисано дърво с вградени светлосини плочки делфтски порцелан. Подът бе покрит със сиво-зелен линолеум.
Старият хладилник, марка „Келвинатор“, беше пълен с остатъци от храна — изсъхнало парче пържола, увито непохватно във восъчна хартия, парче сирене с оранжев цвят, отворена полупразна консерва пилешка супа на „Камбъл“, оклюмали стръкчета целина, огромен буркан топено сирене „Чийз Уиз“…
— Тайният порок на вуйчо Хенри — каза Холидей. — „Чийз Уиз“ върху препечена филийка.
— Веднъж дядо Хенри написа статия за списание „Смитсониън“, посветена на Едуин Трайсман — каза Пеги. — Помогнах му за илюстрирането и оформлението.
— На кого посветена?
— На Едуин Трайсман. Латвиец от Уисконсин. Изобретателят на „Чийз Уиз“.
— Сигурен бях, че е от Уисконсин7 — каза Холидей.
— Оказа се, че пържените картофки, предлагани в „Макдоналдс“, също са дело на Трайсман — продължи Пеги. — Починал е на деветдесет и една.
— Предполагам, защото не се е хранил със собствените си изобретения — измърмори Холидей.
Надникнаха в килера, огледаха и трапезарията. Помещението бе с тъмна ламперия, огромна витрина изпълваше цяла стена от пода до тавана. Зад стъклените вратички се криеха рафтове, отрупани с всевъзможни препарирани животни и птици — от миниатюрна лястовичка до огромен рогат бухал, от северноамериканска катерица със стъклени очи, застинала завинаги върху отрязан клон от някакво дърво, до озъбен рис, покатерил се върху голям речен камък, изработен от телена мрежа и папиемаше. Останалата част от трапезарията бе заета от голяма полирана маса, около която бяха подредени осем стола с високи облегалки, тапицирани със син марокен. По средата й бе поставена италианска стъклена купа с восъчни плодове, покрити със същия дебел слой прах, както и всичко останало в къщата.
— Винаги съм се чувствала неловко да се храня тук — призна Пеги. — В компанията на всички тези стъклени очи, вперени в мен.
— Вуйчо Хенри донесе това от природонаучния музей в едно малко провинциално градче, понеже го затваряли — обясни Холидей. — Всъщност изобщо не обичаше препарирани птици и животни. Каза ми, че ги купил за нищожна сума на разпродажбата. Привлякла го изгодната сделка, нищо друго.
— Той работеше ли върху нещо? — попита Пеги. — Отдавна не се бяхме чували.
7
Американският щат Уисконсин е прочут с традициите си в производството на сирене. От 1910 г., когато изпреварва щата Ню Йорк, до наши дни Уисконсин неизменно е най-големият производител на сирене в САЩ, като видовете сирене са повече от 600. — Б.пр.