— Ще ни чакате ли?
— Ще бъда тук до час преди залез-слънце. После поемам към Флореш за през нощта. Това време хич не ми харесва!
— Добре — съгласи се Холидей.
Себастиян Бригада, братовчедът на Тавареш, бе трийсетинагодишен, висок, тъмнокос, с големи гъсти мустаци и големи гъсти вежди. Пушеше лула, носеше стар каскет от туид и огромни гумени ботуши. Чакаше ги, както беше обещал, на кея, застанал до мотора си, стар португалски „Касал“ с квадратен резервоар, един-единствен циферблат на таблото и със самоделен кош отстрани, оборудван със собствено ветроупорно стъкло и две тънки велосипедни гуми, монтирани върху тънка, крехка на вид ос.
— Не може да бъде! — възкликна Пеги при вида на мотора с кош. — Очакваш от мен да се возя в това?
— Нямаме избор. — Холидей сви рамене. — Това е единственото превозно средство, с което разполагаме.
Извади портфейла си и връчи на Себастиян Бригада банкнота от двайсет евро. Португалецът кимна и му подаде ключа за мотора. Оказа се, че пътят до дома на Родригеш не можело да бъде объркан, тъй като тук имало само едно шосе и един завой. Или тръгваш по разклонението, което води до стария вулканичен кратер, или тръгваш по другото разклонение, което води до подножието на кратера. Родригеш живеел в къща на края на пътя, който водеше до подножието на кратера.
Холидей благодари отново на братовчеда на Тавареш и яхна мотора. Пеги се настани в коша. Броени мигове след като Бригада показа на Холидей как да включва двигателя, Док и Пеги се понесоха по единствения павиран път на острова. От двете им страни се нижеха миниатюрни ниви, пасища, градини, разделени на неравни интервали от ниски каменни стени, които изглеждаха така, сякаш са били издигнати преди векове. Изведнъж пред тях изникнаха стръмните склонове на вулкана, чийто връх бе скрит от падналата мъгла. Над главите им се рееха няколко чайки, уловили въздушните течения, а на едно от пасищата се бяха излегнали няколко от кафявите крави на Тавареш, но като се изключеха те, пейзажът тънеше в тишина и пустота. Не се виждаха нито хора, нито къщи, нямаше и движение по единствения път на острова, който между другото имаше една-единствена лента и нямаше никаква маркировка.
— Доста призрачно — отбеляза Пеги, надвиквайки дрънченето на стария мотоциклет. — Очаквам всеки момент да се появи Баскервилското куче.
„Права е“, каза си Холидей. Островът наистина притежава зловещия първичен дух на място като Дартмур. Хората нямаха работа на такива места, които можеха да им донесат някой кошмар или среща с привидение. Той потръпна. Ето, някой стъпваше върху гроба му.
Продължиха по пътя още километър-два. Накрая стигнаха кръстопътя — едното отклонение пълзеше нагоре и се губеше в мъглата отдясно, другото се спускаше наляво. Холидей натисна спирачките и моторът спря. На отклонението за долния път имаше най-обикновена табелка с надпис CALDEIRÃO — кратер.
— Защо един свещеник ще се установи на такова затънтено място? — зачуди се Пеги.
— Има само един начин да разберем — отвърна Холидей, включи на скорост, отпусна спирачката и даде газ.
Поеха надолу по пътя, който водеше към дъното на кратера. Пет минути по-късно Холидей намали и спря отново. Бяха се изкачили на върха на последния хълм. Пред тях, на повече от триста метра под краката им, лежеше дъното на кратера, огромен амфитеатър с формата на купа за пунш с диаметър поне три километра, заобиколен от три страни със стръмни, покрити със зеленина склонове. На дъното на кратера имаше две езерца, а на пасището между тях се издигаше малка къща, оградена с каменна стена. Къщата на свещеника.
Изведнъж от гъстия воал на мъглата и от пухкавите валма на облаците долетя странен звук: настойчивият равномерен ритъм на самолетен двигател. Секунди по-късно Холидей и Пеги забелязаха и източника на звука — ниско над кратера прелетя голяма „Чесна Караван“ и зави на юг точно над главите им.
Цветовете на опашката на самолета бяха зелено и червено, а не синьото върху бял фон, характерни за местната авиокомпания. Това означаваше, че полетът не е редовен, а чартърен. Холидей изгледа с безпокойство самолета, който чезнеше в далечината, но се опита да прогони тревогата си. Сигурно ставаше въпрос за туристи, решили да разгледат малкия остров от птичи поглед. Той включи мотора на скорост, нещо в трансмисията изтрака и те се понесоха надолу по склона. Двигателят пуфтеше и се давеше.