— Все повтаряте съкровището, съкровището… — каза Пеги. — Но досега не сме видели и следа от него.
Родригеш отиде до втората маса и постави длан върху глинената амфора. Отворът й бе запечатан с нещо като тъмна гума или каучук.
— Това е съкровището — тихо каза бившият свещеник.
— Вино? — изсмя се Пеги. — Пропътувахме половината свят, рискувахме живота си заради една голяма делва вино?
— Не — тихо отвърна Родригеш. — Пропътувахте половината свят и рискувахте живота си заради това.
Взе от работната маса малък дървен чук и го стовари върху амфората. Глиненият съд се счупи на парчета, които се разпиляха по поцинкованата повърхност на масата. Появиха се няколко цилиндъра, изработени от чисто злато с цвят на масло, което блестеше на светлината на електрическите крушки. На дължина бяха около двайсет и пет сантиметра, а диаметърът им бе към седем-осем. Подобно на глинената амфора, и златните цилиндри бяха запечатани със същата черна гума. Родригеш взе един от тях.
— Това е ръкопис от древната царска библиотека в Александрия, спасен от Амр ибн ал Ас47, прочутия арабски пълководец, превзел Египет през VII век. Той не унищожил ръкописите, но Саладин ги конфискувал на бърза ръка, тъй като Амр ибн ал Ас бил съвременник на Мохамед, а много от ръкописите в библиотеката противоречали на Корана и трябвало да бъдат унищожени според ислямското законодателство.
Родригеш сви рамене и прехвърли златния цилиндър в другата си ръка.
— Може би това е неизвестно произведение от Омир? Някоя древногръцка трагедия, написана от Еврипид? Математически трактат от Архимед? Карта, указваща тайното място, където се намира легендарната гробница на Имхотеп48? Пътят към рудниците на цар Соломон? Или трактат по медицина, написан от първия истински лекар, Асклепий? — Той замълча. — Виждал съм доказателствата със собствените си очи — изгубените евангелия със собственоръчно записаните на арамейски разкази на апостолите, истинските евангелия, а не онези, претърпели безброй преводи и интерпретации през вековете. Тук някъде може да се крие и най-святото, но и най-опасното от всички — Евангелието от Христа. — Родригеш поклати глава. — Нищо чудно, че Ватиканът и Содалитиум Пианум са готови да убият и вас, и мен. Вестта за съществуването на това място ще разтърси Ватикана из основи. — Бившият свещеник се изправи и разкърши широките си рамене.
— Кой знае какво друго лежи тук? Работя върху ръкописите повече от петдесет години, но мога да кажа, че съм се докоснал едва до повърхността на това тайно познание. Същото важи и за другите, които са слизали тук преди мен.
— В Йерусалим не била скрита само Александрийската библиотека — продължи той. — Тук се намират библиотеката на Хадриан, библиотеката на атинския Пергамон, текстовете от Вилата на папирусите в Помпей, за които се смята, че са били унищожени при изригването на Везувий… Всички те са тук, а има и много други. Тук е събрана мъдростта на света, скрита в цилиндри от чисто злато.
— Значи има още ръкописи? — попита развълнувано Холидей. — И още амфори?
— Хиляди — отвърна Родригеш. — Достатъчно, за да запълнят трюмовете не само на „Сокол скитник“, но и на неговия близнак Tempel Rose, „Розата на храма“. Дьо Флор бил прочут търговец на вино и кръстосвал между Ла Рошел и Леванта. Какъв по-подходящ и по-находчив начин да се скрие съкровището от глинени съдове за вино? Дори в епохата на кръстоносните походи хората знаели, че златото е инертно и ще защити ръкописите по най-добрия възможен начин. Затова в замъка Пелерин направили леярна. Така ръкописите се запазили невредими през следващото хилядолетие. Онези, които все още не са проучени, са скрити в лавовите тунели около пещерата. Останалите се намират на сигурно място, в добрите ръце на приятели на Ордена.
— Ордена? — каза Холидей. — Имате предвид тамплиерите?
— Разбира се — отвърна Родригеш. — Както ви казах, от самото начало тамплиерите се разделили на бели и на черни. Не можем да позволим цялото това познание да попадне в лоши ръце. Затова вуйчо ви се присъедини към нас.
47
Амр ибн ал Ас (592–682), арабски военачалник, ръководил завладяването на Египет през 640 г., сахаба (близък сподвижник) на пророка Мохамед, издигнал първата джамия в Африка. — Б.пр.
48
Имхотеп, живял по време на III египетска династия (около 2750 г. пр.н.е.), е смятан за първия гений, за чието съществуване има реални исторически данни. Той е бил върховен жрец, астроном, лечител, архитект и прочие. Проектирал е първата египетска пирамида (стъпаловидната на фараона Джосер в Сахара), написал е най-старите медицински трактати (до наши дни е достигнал препис от 1700 г. пр.н.е.), предполага се, че е въвел календара в Древен Египет. Смятан е за първия истински архитект, инженер и лекар в човешката история. Впоследствие обожествен и почитан като бог на лечението (може би първият човек от неблагороден произход, който бил обожествен). Древните гърци заимстват култа към него и го пренасят върху Асклепий. — Б.пр.