— Това е добре — промълви Родригеш. — Даже много добре. — Въздъхна отново. — Факелът е предаден. Iacta alea est. Vale, amici. — Бившият свещеник надигна глава от скута на Тавареш и впери невиждащи очи в мрачното небе. — Прекалено много тайни — прошепна, — прекалено много тайни. — Издаде последен едва доловим стон, затвори очи и издъхна.
Дъждът продължаваше да вали като из ведро върху вулканичния кратер.
Пеги дойде и сложи ръка на рамото на Холидей.
— Така и не го опознахме както трябва — каза с тъга, загледана в Родригеш.
— И никога няма да го опознаем.
— Какво каза накрая?
— Iacta alea est. Думите на Юлий Цезар, когато прекосил Рубикон и навлязъл в римска територия, с което предизвиквал Сената и започвал гражданската война.
— Какво означава?
— Жребият е хвърлен. Вече няма начин да загърбим съдбата си. Имаше предвид теб и мен.
— А онова, другото? Vale, amici?
— Сбогом, приятели — тихо й преведе Холидей.
След два часа стояха увити в одеяла в малката каюта на борда на „Сан Педро“, а на газовия котлон свиреше чайник. Пеги стана от миниатюрната маса и се зае да приготви чай. Докато двамата чакаха на борда на яхтата — двигателите боботеха тихичко в малкото пристанище, Тавареш решаваше проблема с труповете в къщичката на Родригеш. Продължаваше да вали все така силно, дъждовните капки биеха по покрива на стария „Крис-Крафт“, но според Тавареш това само улесняваше задачата му. Щяха да прекарат нощта на борда на „Сан Педро“, а на сутринта капитанът щеше да ги преведе през тесния пролив до Флореш, откъдето щяха да се върнат в лоното на цивилизацията.
Холидей седеше на масата и разлистваше бележника, който Родригеш бе настоял да вземе от джоба му. Евър, Мечът на източния вятър, измит от кръвта и подсушен, лежеше върху сгъната на две кърпа пред него.
Пеги сложи на масата две чаши горещ сладък чай и се настани на тапицираната скамейка до Холидей. Дъждът биеше в илюминатора на каютата зад гърба й и тя се сгуши в одеялото и го придърпа около себе си. Втрисаше я и тя побърза да отпие глътка чай.
— Какво има в тефтерчето?
— Имена и адреси — отвърна Холидей. — Стотици. Хора от цял свят. Организация на име фондация „Феникс“ и кодирана представка пред всяко име. Цифри и букви, които може да са и банкови сметки.
— Името на Рафи тук ли е?
— Не — усмихна се той. — Поне засега не съм го открил.
— Но си проверил, нали, Док?
— Разбира се — засмя се той.
— Все така подозрителен, а?
— Винаги — отвърна Холидей.
— Когато се махнем оттук, ще отида да го видя — заяви малко смутено Пеги. — Да видя как се възстановява. Да му помогна с нещо, ако има нужда.
— Да му занесеш кутия бонбони?
— А може би дори цветя — усмихна се Пеги. — Макар че не е прието да се подаряват цветя на мъжете.
— Поздрави го и от мен и му предай най-добрите ми пожелания — каза Холидей.
— Благодаря, непременно.
Настъпи продължителна пауза. Двамата отпиваха от чая и слушаха дъжда, който барабанеше по покрива на каютата, питаха се как са стигнали дотук и как ще се върнат към обичайния си начин на живот и се чудеха какво ли ще им поднесе бъдещето. Пеги първа наруши мълчанието.
— Това не е приключило, Док, нали?
Холидей погледна лъскавия меч, чиято блестяща стомана бе изкована преди много векове под пустинното слънце на Дамаск. В крайна сметка този хилядолетен меч се бе озовал в ръцете му, за да го спаси от смъртен враг.
— Не е — отвърна той и продължи да прелиства бележника. — Не мисля, че е приключило, не и за нас. И честно казано, не зная дали някога ще приключи.
Беше краят на септември. Бе захладняло и Холидей бе запалил камината в дневната. Сложи още подпалки и пламъците затанцуваха и захвърляха сенки по подредените в библиотеките покрай стените книги. Скоро огънят щеше да се разгори достатъчно, за да добави една-две по-големи цепеници, след което щеше да се отпусне и да си почине след изморителния учебен ден.
До креслото край камината бе опряна кутия с емблемата на ФедЕкс, изпратена му от Les Ateliers de Creations Jose C. de Braga, ателието на прочутия майстор Хосе де Брага51 в Квебек. На масичка отстрани го очакваше чаша малцово уиски „Ардберг“. Холидей обаче не бе готов нито за кутията, нито за питието.
Отиде до прозореца и впери поглед в спускащия се мрак. Успя да види модерния тухлен корпус на Айзенхауер Хол, който се издигаше в подножието на хълма отвъд дърветата. А зад него течеше река Хъдсън, устремила се в мрака към Манхатън и океана.
51
Хосе де Брага е канадски скулптор, спечелил световна слава с изработването на мечове, кинжали и ножове, включително за популярни холивудски продукции — негово дело са мечът на Конър Маклауд в „Шотландски боец 3“, мечът на Соломон Кейн в едноименния филм и др. — Б.пр.