— Доколкото зная, Хенри не е забил и един пирон през целия си живот, така че не мога да си го представя да разкъртва дъски — изсумтя Холидей. — Не е в стила му.
Огледа лавиците. Библиотеките очевидно бяха правени по поръчка и монтирани по времето, когато е била строена къщата. Това пък предхождаше с няколко десетилетия момента, в който вуйчо Хенри се бе настанил в нея. Библиотеките приличаха на строени в редица тесни готически арки, бяха от онзи екзотичен тип, по който толкова си бяха падали представителите на късната викторианска епоха, особено в град като Фредония, пълен с къщи като тази на Хенри. Всяка библиотека имаше осем лавици, които изпълваха разстоянието от пода до тавана с изключение на самия свод и резбования цокъл долу.
Пеги се досети първа.
— Цокълът — каза тя, клекна и прокара пръсти по дървената летва, като натискаше леко на всеки няколко сантиметра. Натискът й в центъра на плоскостта предизвика изщракване и цокълът изскочи напред, задвижен от скрита пружина.
— Тайно отделение — каза Холидей.
— Тайникът на дядо Хенри? — усмихна му се Пеги.
— Отвори го — подкани я той.
Чекмеджето се оказа дълбоко двайсетина сантиметра, колкото и лавиците с книги. Беше облицовано със стар, силно протрит сатен, който преди стотина години може и да е бил пурпурен, но сега беше избледнял до бледолилаво. В него имаше само една вещ, увита в червено-златисто-черно-бяло знаме, което Холидей не можеше да сбърка, също като кинжала в бюрото на вуйчо Хенри.
— Какво е това, по дяволите? — възкликна Пеги.
— Това е Standarte des Führers und Obersten Befelhshabers der Wermacht — отвърна Холидей, превключил мигом на немски. — Личният щандарт на Адолф Хитлер. Неговото бойно знаме. — Замълча за миг. — Да видим какво „съкровище“ е скрито в него.
Пеги колебливо разгърна коприненото знаме и прошепна:
— Невероятно!
— Меч — каза Холидей и огледа оръжието. — Меч на кръстоносец.
5.
Мечът бе дълъг малко над деветдесет сантиметра, с прост кръстовиден предпазител и кръгла контратежест в края на дръжката. Ефесът като че ли бе покрит със стара лакирана кожа, вече почти напълно изгнила от времето — виждаше се навитата около дръжката метална лента. Острието бе дълго седемдесет и пет сантиметра, наточено от двете страни, с плитък канал за отвеждане на кръвта в средата, леко нащърбено.
— Меч на кръстоносец? — учуди се Пеги. — Не ми прилича на такъв.
— Нарича се рицарски меч или къс меч — обясни й Холидей. — Това е средновековният еквивалент на шестзарядния револвер в Дивия запад — работно оръжие за всекидневна употреба. Ченгетата носят пистолети, рицарите са носили тези мечове. Това трябва да е мечът, за който спомена Броудбент.
— Мислех, че мечовете са по-красиви и изящни.
Холидей се наведе и взе оръжието заедно със знамето от Втората световна война. Върху щандарта имаше малък етикет: Kuhn & Hupnau — München. Той се обърна, отнесе меча до бюрото на вуйчо Хенри и го положи внимателно с две ръце.
Изглеждаше неприлично красив в противното си копринено ложе. Блестящ инструмент, предназначен единствено за убиване. И макар възрастта му да бе около хиляда години, бе също толкова смъртоносен, колкото и в деня, в който е бил изкован.
— Красив или не, този меч е принадлежал на богат човек — каза Холидей, след като го разгледа внимателно на светлината.
— Защо мислиш така? — попита Пеги.
— Това е дамаска стомана — отговори той.
— Тоест?
— Виждаш ли вълнистата текстура? — попита Холидей и посочи вълнообразните шарки, наподобяващи копринено моаре, които преминаваха по цялата дължина на острието. — Дамаската стомана била изработвана от специално желязо, внасяно от Индия, а впоследствие и от Персия. Малцина сред най-добрите ковачи и майстори на мечове знаели как да го обработват. Гилдията им наподобявала тайно общество. По време на изработката на меча металът бил диплен на пластове — петдесет или дори сто, подобно на японска катана. Крайният резултат бил толкова здраво и остро оръжие, че можело да пробие всяка броня или ризница. Ако знаеш да боравиш с такъв меч, можеш буквално да разсечеш човек на две. Казват, че дамаската стомана била достатъчно здрава, за да пробие дори камък.
— Мечът в камъка, като в легендата за крал Артур?
— Вероятно оттам води своето начало.
— Дамаск е столицата на Сирия. Откъде един кръстоносец се е сдобил с меч, изработен от врага?