Холидей се засмя.
— Не се заблуждавай. В онази епоха също са търгували с враговете, както го правим и днес. Войната винаги е свързана с пари. Американската петролна компания „Стандарт Ойл“ от Ню Джърси е зареждала нацистките подводници в Атлантика чак до нападението срещу Пърл Харбър. — Той поклати глава. — По-важният въпрос е как вуйчо Хенри се е сдобил с този меч и защо го е пазил в тайна.
— Да попитаме някого.
— Кого? Той нямаше много приятели. А и тези, които са живи, са още по-малко.
— Какво ще кажеш за университета? — предложи Пеги. — Да попитаме някой там.
— Той беше professor emeritus, което означава, че е пенсионер, а титлата му е почетна. Мисля, че беше научен ръководител на няколко абсолвенти, но…
— И все пак… — настоя Пеги.
Холидей си погледна часовника. Беше пет часът. Вероятно бе прекалено късно и нямаше да заварят никого. Сведе поглед към меча. Съзнаваше, че всеки музей би се гордял да прибави към колекцията си артефакт от подобен ранг и в подобно състояние. Този меч бе сбъдната мечта за всеки колекционер. В ръцете на специалисти той щеше да бъде изследван и те може би щяха да узнаят дори името на майстора, който го е изработил, тъй като повечето ковачи имаха собствен знак или щемпел, който оставяха върху произведенията си. Защо Хенри бе решил да го скрие от чужди погледи? Любопитството му надделя.
— Добре, да опитаме — съгласи се Холидей.
Оставиха меча върху бюрото и когато излязоха от къщата, Холидей грижливо заключи вратата.
— Ти ли ще караш, или аз? — попита Пеги, която бе взела автомобил под наем от Ниагара Фолс, докато Холидей използваше служебен седан „Краун Виктория“, модел на „Форд“, който бе взел от гаража на Уест Пойнт. Фордът имаше окачването на танк и нямаше нито радио, нито поставки за чаши.
— Ти — каза Холидей.
Основният кампус на Нюйоркския щатски университет се намираше на километър — километър и половина северно от Харт стрийт. Университетското градче се оказа симпатично, добре озеленено, с предимно модерни постройки, които носеха характерния отпечатък на Йео Мин Пей, прочутия американски архитект от китайски произход, толкова влюбен в плоските безлични кубове и паралелепипеди, че архитектурните му творения приличаха повече на триизмерни геометрични модели, отколкото на сгради. Някой бе нарекъл този стил „крепостна архитектура“. На Холидей му приличаше повече на купчина безразборно разхвърляни детски кубчета.
Историческият факултет се намираше в Томпсън Хол, нисък широк паралелепипед, построен от огнеупорни тухли, с по едно по-високо крило в двата края. Холидей и Пеги тръгнаха из лабиринт от мрачни, зле осветени коридори без нито един прозорец.
— Помня, че лекциите ми по социология минаваха все на такива места — промърмори Пеги, когато свърнаха в поредния студен, мрачен и неприветлив коридор. — Целта на архитектите е била да възпрепятстват студентските вълнения и бунтове. Тесни стълбища, слабо осветление, бавни асансьори. — Изсумтя тихичко. — Че кой от днешните студенти вдига бунтове? Те всички се интересуват от бизнес. Край на секса, край на наркотиците, край на рокендрола. Само бира и футбол.
— Не се заблуждавай — усмихна се Холидей. — Сексът, наркотиците и рокендролът са в достатъчни количества, дори в Уест Пойнт.
— Не може да бъде — възкликна Пеги с престорен ужас. — Искаш да кажеш, че Армията от един10 пуши марихуана?
— И това е най-малкото — отвърна Холидей. — Помисли си за всички онези места, на които армията изпраща своите войници: Виетнам, Панама, Ирак, Афганистан… всяко от тях е рай за наркотиците.
— Това е прекалено цинично.
— По време на войната във Виетнам употребата на хероин в Съединените щати се увеличава двойно — отвърна й Холидей. — Разбира се, че съм циник.
Откриха катедрата по средновековна история на третия етаж. Кабинетите на преподавателите бяха разположени около централно фоайе — приемна, охранявано от секретарка. Името на табелката върху бюрото й я представяше като госпожица Каролайн Бранч. Името й подхождаше — беше слаба като вейка11. Изглеждаше около шейсетте. Личеше си, че някога е била доста красива, може би дори модел, но годините бяха взели своето. Високите й скули стърчаха като остриета на брадви, вратът й бе измършавял, бръчките по шията и деколтето бяха скрити зад пъстроцветно шалче, а малките й гърди изглеждаха неестествено симетрични, повдигнати от сутиен с подплънки. Късата й коса с подвити къдрици напомняше за седемдесетте, а кафявите кичури, някога сигурно били кестеняви, бяха прошарени със сиво.
10
В периода 2001–2006 г. рекламният слоган за набиране на доброволци в американската армия е An Army of One. Той заменя просъществувалия повече от 20 г. слоган Be All You Can Be и на свой ред е заменен от действащия в момента слоган Army Strong. Рекламната кампания под надслова An Army of One се оценява като неуспешна, а слоганът е подложен на остри критики — от „тромав“ през „прекалено сложен“ до „неотразяващ екипния дух в армията“. — Б.пр.