— Странна работа — измърмори Пеги и се приведе към стената, за да разгледа фотографиите по-добре.
— Кое й е странното? — попита Холидей, докато прелистваше стария бележник.
— Има една снимка на трима мъже. Дядо Хенри е застанал от края, облечен в цивилни дрехи, а другите двама са с униформи. Мисля, че са английски. Ако мога да преценя по пейзажа, снимката най-вероятно е направена някъде в Северна Африка. В Кайро. А може би в Александрия.
— Е, и? Какво толкова странно има в това? Хенри бе учен, специалист по средновековна история. Обикаляше целия свят.
— Надписът гласи: „Дерек Кар-Харис, Ленард Гайз, Доналд Мичи, април 1941 г.“. Следва думата „Пощальон“ с главно П.
Холидей прелисти бележника. Откри Д. Кар-Харис с адрес във Великобритания, но не намери и следа от Гайз или Мичи.
— Интересно. Пощальон ми звучи като кодово име. От друга страна, през април 1941 година сме спазвали неутралитет. Какво е правил Хенри в Египет с двама британци в униформа осем месеца преди Пърл Харбър? Започнал е кариерата си в Бюрото за стратегически операции, но то е създадено чак през 1942 година — през юни или юли.
— Става все по-любопитно, както казала Алиса пред дупката на заека — промърмори Пеги и погледна следващата снимка на стената. — Ето още една с Кар-Харис и дядо Хенри. И двамата са цивилни.
— Къде е направена? — попита Холидей, докато продължаваше да рови из съдържанието на чекмеджето. Откри паспорта на вуйчо Хенри и провери датите. Още беше валиден. На последната страница имаше четири печата: един за влизане в Канада през Ниагара Фолс, входен печат от летище „Хийтроу“ в Лондон два дни по-късно и още един входен печат от Франкфурт, поставен седмица след това. Последният печат показваше, че се е върнал в Съединените щати три седмици след като е влязъл в Германия. Всички печати бяха отпреди три месеца.
— Стоят в едно огромно помещение с гигантски отворен прозорец, през който може да прелети и самолет. В далечината се виждат планини — описа фотографията Пеги.
— Има ли надпис?
— Да. „Бергхоф, 1945“.
— Шегуваш се! — Холидей стана, отиде до нея и огледа снимката. Вуйчо Хенри и Кар-Харис бяха дребни силуети, незначителни фигурки на фона на огромното помещение, в което се намираха. А то наистина бе с гигантски размери. В далечината ясно се открояваха белоснежните върхове на Залцбургските Алпи.
— Подсети ме къде е Бергхоф? — помоли Пеги.
— Не къде, а какво — обясни Холидей. — Бергхоф е името, което Хитлер дава на лятната си резиденция край Берхтесгаден, Бавария, за която спомена Броудбент. Фюрерът се стремял да се представя за човек от народа. Името означава „планинска ферма“.
— Което обяснява знамето, в което бе увит мечът — каза Пеги. — Но какво ли е правил там дядо заедно с този англичанин? Какво изобщо е правил там? — Замълча за миг. — Мисля, че според адвоката баща му е бил заедно с дядо, когато е намерил меча.
— И аз останах с такова впечатление.
— Къде тогава е той?
— Днес изникнаха прекалено много въпроси, свързани с вуйчо Хенри, а отговорите са прекалено малко.
— И какво ще правим?
— Ще продължим да задаваме въпроси — отвърна Холидей.
6.
Холидей излезе от кабинета на вуйчо Хенри. Госпожица Бранч седеше зад бюрото си. Голямата й дамска чанта стоеше в очакване до екрана на компютъра, който вече бе покрит с калъф. Госпожица Бранч четеше книга с твърди корици и бледозелена обложка — изглеждаше доста стара. Холидей не успя да види заглавието. Госпожица Бранч вдигна поглед и затвори книгата, но единият й показалец остана между страниците, за да отбележи мястото, до което е стигнала.
Холидей видя обложката. На нея бе изобразена красива млада жена с дълги кестеняви коси. Отдолу с избелели златни букви бе изписано заглавието: „Ан от фермата «Грийн Гейбълс»“, Луси Монтгомъри. Изненада, изненада — в привидно скучната съсухрена душа на старата секретарка май се криеше романтично момиче. Книгата като че ли се бе озовала тук право от лавицата с детски романи на вуйчо Хенри.
— Да? — попита госпожица Бранч.
— Според паспорта, който открихме, вуйчо ми е пътувал до Канада преди няколко месеца.
— Точно така, през март.
Не й се наложи да направи справка с бележника си. Интересно.