— Войници, сър. — Забележката дойде от Тарванин, як финландец от Небраска, чиято бяла кожа и още по-бяла коса му бяха спечелили прякора Уайти1. Приличаше на типичен пехотинец и двата кръстосани мускета на униформената му блуза доказваха това. При разпределянето на назначенията преди няколко седмици той бе избрал Форт Полк, Алабама, най-непривлекателното място в списъка, само и само за да покаже колко е печен.
— Не, кадет, не са били войници, а наемници. Биели са се за пари, нищо повече. Не са се интересували от понятия като чест, дълг или родина. Били са насилници и грабители; в края на краищата, според правилата на войната, които са били в сила през XI век, неверниците бездруго щели да отидат в ада, така че никой не го било грижа за тях. Благородниците им обещали приказна плячка в Светите земи, но тя се оказала толкова малка, че хиляди от тези chevaliers се върнали по домовете си без пукнат грош, а голяма част от благородниците се разорили. Щом се прибрали по родните си места, мнозина от тях открили, че техните земи, замъци и прочие имущество били присвоени от подли роднини или просто били конфискувани от краля за неплатени данъци.
Холидей замълча.
— Каква е алтернативата пред един безработен войник, чиито единствени умения са свързани с мушкане, кълцане и прочие насилнически действия, насочени срещу враговете езичници, при положение че въпросните врагове изведнъж изчезнат?
Сви рамене.
— Войникът ще направи това, което винаги е правил в тази ситуация от епохата на Александър Велики до наши дни. Ще се захване с престъпления.
— Като Робин Худ? — Въпросът дойде от Мичъл, по прякор Зиц, наречен така на един от героите от популярна някога компютърна игра. Зиц беше висок, слаб и пъпчив, носеше очила с телена рамка, а косата му отсега показваше признаци за ранно оплешивяване. Холидей го бе наблюдавал по време на четирите години, които Мичъл бе прекарал в Уест Пойнт, и продължаваше да се удивлява от силата и издръжливостта му. Очакваше хилавият кадет да напусне още по време на престоя си в Центъра за начално обучение, популярен като Казармите на звяра или просто Звяра, и дори преди това. Момчето обаче бе издържало. Холидей се усмихна. След време пъпките на Мичъл щяха да изчезнат.
— Робин Худ е романтична фантазия, съчинена от трубадури петстотин години след времето, в което е живял. Хората, за които говоря — наричали са ги routiers и са били членове на нещо като войнишки банди, ограбващи пътниците — приличат повече на Тони Монтана от „Белязания“. Те са продукт на своята среда. Един току-що освободен от затвора кубински имигрант, достигнал бреговете на Кий Уест, няма голям избор, ако иска да натрупа състояние в новата си родина, и започва да продава кокаин. В средновековна Франция един рутиер обикновено се присъединявал към някоя банда, съставена от бивши войници, и започвал да плячкосва провинцията или да предлага на села и градове „закрила“, срещу съответната цена, разбира се.
— Такъв бил и Юг дьо Пайен, френски рицар на служба при херцога на Шампан. А когато херцогът свършил парите, престъпил клетвата си и постъпил в армията на Годфроа дьо Буйон и останал в нея до падането на Йерусалим. Годфроа станал крал на Йерусалим, а Юг се възползвал от старото им познанство и заедно с половин дузина други рутиери се обърнал към него с молба да им позволи да охраняват маршрутите, използвани от поклонниците в новозавладените Свети земи. Поискали още да получат правото да разположат щаба си в руините на стария Храм на Соломон. — Холидей огледа кадетите. — По онова време поклонничеството било голям бизнес и таксите, събирани от пилигримите, били гръбнакът на икономиката в „новоосвободените“ Свети земи. Годфроа се съгласил, но Юг стигнал още по-далеч — обърнал се към папа Урбан II, който предоставил на групата му статут на свещен християнски орден. А това на свой ред освобождавало новосформираните рицари тамплиери от задължението да плащат данъци и им осигурявало привилегията да отговарят за делата си единствено пред папата.
— Направил им е предложение, което не са могли да откажат — усмихна се Зиц Мичъл. — Досущ като Кръстника.
— Нещо такова. — Холидей кимна. — Сир Юг и приятелчетата му установили контрол върху значителна военна сила. Годфроа ядосал мнозина, приемайки кралската титла. По този начин обаче той осигурявал известна закрила за малкото си нестабилно кралство.
— И какво се случило? — попита Тарванин, като изненада Холидей с интереса си.
— Открай време се носели слухове за някакво съкровище, скрито в Храма на Соломон, може би дори за Кивота на завета, сандъчето, в което се пазел вторият комплект от Десетте Божи заповеди, които Моисей донесъл от планината Синай.