Мъжът падна. В мига, в който тялото му се стовари на земята, Холидей чу приглушен вик. Непознатият се изправи, но Холидей вече бе скъсил разстоянието. Едва сега успя да види какво носи мъжът: меча на вуйчо Хенри, увит в онова отвратително копринено знаме. Нима бе подпалил къщата, за да заличи следите от престъплението си? Пълна лудост! Какво ставаше?
Дали това не бе Броудбент, адвокатът?
Не, този мъж беше прекалено висок и слаб — и тичаше като опитен бегач на дълги разстояния. А Броудбент приличаше на някое телетъби. На онова тъмнолилавото, Тинки-Уинки или както там се казваше. Онова с чантичката.
— Спри! — извика Холидей, макар да се почувства ужасно глупаво още в мига, в който думата излетя от устата му. Мъжът беше крадец и подпалвач, да не е луд да спре? Холидей спринтира подире му, като току поглеждаше да не се спъне в нещо, но и без да изпуска непознатия от поглед.
Дишаше тежко, но събра сили и затича дори още по-бързо. Крадецът бе отмъкнал меча на вуйчо Хенри и бе подпалил пълната му със спомени къща — а това бяха спомените и на Холидей, най-хубавите му спомени от едно детство, лишено от кой знае колко приятни емоции.
В далечината се чуха сирени.
Мъжът отново падна и едва не изтърва меча, а Холидей спечели още няколко метра. Нападателят заобиколи една от върбите на брега, после скочи на тясната камениста ивица отдолу. Холидей не изоставаше, вече бе достатъчно близо, за да види отражателните запетайки на „Найки“ на маратонките на беглеца.
Крадецът скочи във водата и зацапа към отсрещния бряг. Водата тук бе дълбока само шейсет-седемдесет сантиметра, но покритите с водорасли речни камъни бяха хлъзгави. Мъжът се подхлъзна, успя да възстанови равновесието си, но се подхлъзна пак. Холидей беше останал почти без дъх, белите му дробове горяха от усилието, но въпреки това продължи да скъсява дистанцията. Скочи във водата. От крадеца го деляха само три-четири метра. Беше достатъчно близо, за да чуе, че онзи диша тежко, досущ като него.
Крадецът излезе на отсрещния бряг. Оттук имаше само два изхода. Или наляво, където брегът не беше толкова стръмен и отвеждаше към футболното игрище, използвано от „Фредония Хилбилис“, или надясно, където склонът беше по-стръмен и обрасъл с дървета и храсти. Крадецът сви наляво. Холидей го последва, като забърза да му пресече пътя. Онзи внезапно се обърна, захвърли копринения щандарт встрани и размаха заплашително меча.
Холидей отскочи, за да се измъкне от обсега на острието. Мъжът определено не бе фехтовач, но седемдесет и пет сантиметра наточена стомана са опасно оръжие в ръцете на всеки. Холидей успя да огледа по-добре своя противник: не беше толкова млад, както му се бе сторило първоначално, вероятно наближаваше четирийсетте, гладко обръснат, с коса, скрита под качулката на черния суичър.
Холидей избегна удара, хвърли се под острието, връхлетя върху крадеца, удари го с рамо в гърдите и го събори назад върху склона. Онзи замахна отново и острието изсвистя към главата му. Холидей се хвърли встрани, тъй като мечът спокойно можеше да го обезглави.
Мъжът се обърна, захвърли меча и запълзя нагоре по брега. Холидей се хвърли отново и този път успя да го улови за глезена. Мъжът зарита яростно и го уцели по брадичката. Холидей падна замаян и се свлече по склона. Когато успя да се изправи, човекът, опожарил дома на вуйчо Хенри и опитал се да открадне загадъчния меч, бе изчезнал в нощта.
7.
На следващия ден точно в девет сутринта Док Холидей и Пеги Блексток се появиха пред кантората на „Броудбент, Броудбент, Хамърсмит и Хау“ на Мейн стрийт, след като бяха прекарали предната нощ в две съседни стаи в „Холидей Ин“, където успяха да подремнат няколко часа. Преди това бяха наблюдавали как доброволческият пожарникарски отряд на Фредония полага отчаяни усилия да овладее пламъците, погълнали дома на Хенри Грейнджър, но в крайна сметка не успя да направи нищо повече от това да не позволи на огъня да се прехвърли върху съседните къщи. Към три сутринта от старото имение бяха останали само въглени и пепел.
Според шефа на доброволците Хоскинс, който чистосърдечно си призна, че не е специалист, пожарът бил започнал от газовата печка в кухнята и почти сигурно бил причинен умишлено. Според него някой счупил сигналните лампи, отворил докрай вентила на газта и оставил таймер, включен към съвсем елементарно взривно устройство, например картонена тръба, пълна с глави на кибритени клечки.