— Масоните са имали мечове? — учуди се Пеги.
— Не, но тамплиерите са имали, а тамплиерската митология и масонството намират много общи точки в началото на XIX век.
— Значи може да е тамплиерски меч?
— Определено.
— Как може да се определи?
— Не може.
— Ако не ме лъже паметта, ти спомена, че добрите ковачи оставяли знака си върху изработените от тях мечове.
— Така е. Нещо като монограм, печат или търговска марка. Гравирали са го или пък са го щамповали.
— Но върху този меч няма подобен знак.
— Би трябвало да свалим металната лента около ръкохватката, за да се убедим в това.
— Какво чакаме?
Холидей погледна меча. От кожената ивица, обвивала някога лентата, не бе останало почти нищо, а и като че ли самата метална намотка се бе разхлабила.
— Всеки съвестен археолог ще изпадне в див ужас от това, което правим — промърмори той.
— Индиана Джоунс не е сред нас, така че действай — подкани го Пеги.
— Младостта може да е глупава, но този път е права — каза той и внимателно започна да развива лентата. Когато стигна до втория пласт, разбра, че лентата е златна — горният слой се бе оцветил от коженото покритие.
Върху ръкохватката на меча бе навито едно-единствено цяло парче лента, но изработена от поне дузина по-малки части, споени една за друга. Холидей осъзна и още нещо: някой бе правил това и преди — лентата бе прекалено хлабаво навита, за да остане непокътната през тези хиляда години. Отне му почти половин час, докато най-сетне успее да я свали цялата.
— Какво е това? — попита Пеги, когато Холидей оголи стоманената дръжка на меча.
— Знакът на майстора ковач — каза Холидей. — Всъщност знаците са два. — Единият бе във формата на пчела, щампована върху стоманата. Вторият бе изящно гравиран: двама рицари в брони, яхнали един кон, официалният символ на рицарите тамплиери. Под него бяха изписани буквите D. L. N. M.
— Двама рицари на кон е символът на Ордена на тамплиерите — обясни Холидей. — Нямам представа какво означава пчелата.
— А тези букви? — попита Пеги и ги посочи. — Дали не са инициалите на майстора, който е изработил меча?
— Съмнявам се.
Холидей обърна меча и възкликна:
— Невероятно!
Върху стоманата бяха щамповани думите: ALBERIC IN PELERIN FECIT.
— Ти си ученият, Док. Какво означава това?
— „Направи го Алберик в Пелерин“.
— Какво е Пелерин и кой е Алберик?
— Пелерин е замък на кръстоносците в Светите земи, на територията на днешен Израел. Това е единственият замък, който султаните на мамелюците така и не успели да превземат. Алберик, или Алберих, е бил джудже, за което се предполагало, че изработва вълшебни мечове. Връзката с Хитлер постепенно започва да се изяснява.
— Ти май наистина знаеш всичко, нали?
— Казах ти вече, чета много.
— Митично джудже, което кове вълшебни мечове. Ей, Док, това да не ти е „Властелинът на пръстените“? Да поговорим за по-реални неща.
— Кажи го на Адолф. Алберих бил митичното джудже, което охранявало съкровището на нибелунгите в операта на Вагнер, между другото, любимата опера на Хитлер.
— Добре. Това е тамплиерски меч, изкован от митично джудже, който е принадлежал на един немски диктатор, който освен меломан и мегаломан бил и масов убиец.
— Всъщност не е бил немец — поправи я Холидей. — Хитлер е бил австриец.
— Добре, но пак те питам: къде ни отвежда това?
Холидей не отговори. Взе навитата на спирала лента, огледа я внимателно, после прокара палец по цялата й дължина. Усмихна се.
— В Канада — каза той. — Ще ни отведе в Канада.
8.
Пресякоха границата при Ниагара Фолс с взетата под наем кола на Пеги и се отправиха на североизток, следвайки бреговата линия на езерото Онтарио. Шофираха под безоблачното лятно небе в продължение на час и половина, преди да навлязат в Торонто. И двамата не бяха идвали тук и останаха изненадани от мащабите на града. В действителност Торонто бе петият по големина град в Северна Америка, населението му надхвърляше шест милиона души, а самият град се простираше по протежение на близо петдесет километра по крайбрежието на езерото Онтарио и заемаше площ от шестстотин квадратни километра, територия, принадлежала някога на индианците от племето алгонкин.