Пеги Блексток и Док Холидей оприличиха града на по-чиста и поддържана версия на Чикаго, с модерно метро вместо с остаряла надземна железница. Над брега на езерото се извисяваше огромна бетонна кула, която според Холидей бе напомпана със стероиди версия на Космическата игла в Сиатъл. Видяха и покрит стадион, който според Пеги приличаше на гигантски ванилов кейк. Настаниха се в хотел „Парк Хаят“, разположен на две преки от идеалния център, мястото, където се пресичаха Блор стрийт и Йонг стрийт, разделящи града на източна и западна половина и на идеален и широк център.
Точно срещу хотела, от другата страна на Блор, се издигаше Кралският музей на Онтарио, издържан в псевдонормански стил. Със своите кули и внушителна колонада пред централния вход той приличаше повече на съдебна палата, отколкото на образователна институция. Неотдавна управата на музея бе осенена от безкрайно мъдрата идея да модернизира сградата и бе наела за целта съответния архитект. Резултатът бе огромна пристройка от стъкло и стомана, която приличаше на кристална друза или на извънземен космически кораб, паднал на земята и запоен за фасадата на старата сграда.
По диагонал от хотела бе разположена още една сграда, издържана в същия стил, но с доста повече колони по фасадата. Подобно на голяма част от сградите в историческия център на града, и тя беше част от университета на Торонто. На последния й етаж бе разположен университетският Център за средновековни изследвания, истински лабиринт от кабинети, който — с целия този прахоляк, кънтящи коридори и проскърцващи дъсчени подове — спокойно би могъл да послужи за декор на някоя екранизация по Дикенс.
Кабинетът на Стивън Брейнтрий отговаряше на представата за работно място на професор по средновековна история: купища книги, папки и листове хартия покриваха всяка хоризонтална повърхност, полици, увиснали под тежестта на томовете, кантонерки с преливащи от листа папки, картонени кутии на пода и една умираща аспидистра, наречена още семейно щастие, поставена върху радиатора — единственото й спаружено пурпурно цветче се бе извило към тесния, отдавна немит прозорец. Самият Брейнтрий обаче изглеждаше по съвсем различен начин. На вид бе около трийсет и пет, тъмната му коса се спускаше до раменете, а интелигентните му черни очи бяха скрити зад модерни очила „Прада“. Беше облечен с джинси и бяла тишъртка под скъпа на вид зелена копринена риза с къси ръкави.
Оказа се, че Брейнтрий познавал вуйчо Хенри само по репутация и благодарение на няколкото телефонни разговора, които провели преди срещата им през март, но бе шокиран от новината за неговата смърт. Според Брейнтрий Хенри не бил обсъждал с него никакъв меч по време на посещението си през пролетта, но изглеждал доста заинтригуван, когато Брейнтрий му съобщил, че наскоро в архивите на Ватикана били открити сведения, които предполагали съществуването на сложна кодираща система, изобретена по време на първите кръстоносни походи. Въпросната система използвала „общ дешифратор“. Обикновено дешифраторите били текстове, известни както на подателя, така и на получателя на кодираното съобщение. Шифраторите пък обикновено били вариации на древногръцката система, известна като скитали.
Скитали представлява нещо като жезъл или палка с точно определени дължина и диаметър, върху която се навива тясна ивица пергамент или хартия. Съобщението — записано понякога в прав текст по дължината на ивицата, а понякога с разменени места на буквите, се навивало върху палката. Когато някой развиел ивицата пергамент, получавал напълно неразбираема съвкупност от букви, която можел да прочете само ако я навие отново върху друга скитали, идентична на първата. Документите, открити във Ватикана, описвали вариант на този метод, наречен Жезъла на Цезар. Почитателите на Кен Фолет могат да открият същия код и в шпионския му трилър „Ключът към «Ребека»“.
— Златна лента, увита върху ръкохватката на меч — каза Холидей.
Брейнтрий се усмихна широко и плесна с ръце.
— Именно! Това беше хипотезата на вуйчо ви. Ако някой маркира лентата по цялото й протежение, така че съответните места — грапавини или пъпки — да съвпадат с текста на определен документ, тогава лентата ще играе ролята на пергамента, увит около скитали. Дори да попадне в чужди ръце, мечът ще е безполезен, освен ако не разполагате с ключа! Как ви се струва?