— Смятате, че върху меча е изписано името на този Алберик?
— Струва ми се логично, особено като се има предвид, че латинската дума fecit може да означава както „направен от“, така и „направен за“.
— Направен за Алберик в Пелерин — каза Пеги.
— Възможно е да става въпрос и за игра на думи — предположи Брейнтрий, взе книгата от Холидей и прелисти азбучния показалец на последните й страници. — Съобщението е било предназначено за Алберик, а мечът е бил изкован в Пелерин с единствената цел да му се предаде важно съобщение. По това време той най-вероятно се е намирал в абатството Сито.
— Къде е това? — попита Пеги.
— Във Франция — отговори Брейнтрий. — Южно от Дижон. — Кимна сякаш на самия себе си, сетне прокара пръст по азбучния показалец и спря. — Ето го! — възкликна триумфално. Върна се до бюрото си и взе една от снимките, които бе направила Пеги, погледна я, после я подаде на Холидей. Беше близък кадър на символите върху ръкохватката на меча и надписа.
— De laudibus novae militiae, адресирано до Юг дьо Пайен, първия велик магистър на тамплиерите и приор на Йерусалим.
— Не разбирам — призна Холидей.
— Инициалите D. L. N. M. De laudibus novae militiae. Това е прочуто писмо, написано от Бернар от Клерво15 и адресирано до Пайен, основателя на тамплиерския орден. Това е ключът към кода. — Той замълча за миг. — Има и още нещо.
— Какво? — попита Холидей, изпълнен с вълнение, тъй като бледите улики от далечното минало започнаха да се промъкват в настоящето подобно на привидения, чиято загадка скоро ще бъде разбулена.
— Пчелите — каза Брейнтрий и посочи изображението на снимката. — Във Франция Алберик от Сито бил смятан за светец покровител на пчелите и пчеларите.
Пеги взе книгата от бюрото на професора.
— Това име ми е познато — каза замислено. — Аха! Снимката в кабинета на дядо Хенри! Онази, която е била направена в Кайро или в Александрия през 1941 година! Един от мъжете на нея е Дерек Кар-Харис!
— Който отишъл в Оксфорд — добави Холидей, вперил поглед в корицата на книгата в ръцете й.
— И който върху поканата за обяда в Оксфорд написал указанията как дядо да стигне до къщата му в Лемстър — завърши усмихната Пеги.
Брейнтрий изглеждаше объркан.
— Пропуснах ли нещо?
9.
След като престояха в Торонто по-малко от двайсет и четири часа, Пеги Блексток и Джон Холидей взеха нощния полет на „Бритиш Еъруейс“ от международното летище „Пиърсън“ до лондонското „Хийтроу“ и пристигнаха в Англия в девет сутринта. От телефонния разговор с кабинета на Дерек Кар-Харис в Оксфорд научиха, че професорът е в лятна ваканция, която прекарва в провинциалното си имение, и не желае да бъде обезпокояван. Затова от кабинета му любезно, но категорично отказаха да им предоставят адреса или номера на личния му телефон. Позвъниха на номера, който бяха открили в бележника на вуйчо Хенри, но никой не вдигна, затова предположиха, че това е телефонът в оксфордския дом на професора.
След като кацнаха на „Хийтроу“, взеха метрото и пристигнаха на гара „Падингтън“. Там се отбиха в ресторанта на гарата, където им поднесоха отвратителна закуска, рекламирана като наденички с яйца, но оказала се нещо съвсем различно, и изпиха по чаша също толкова отвратително кафе. След като заситиха глада си, взеха влака за Уелс и три часа по-късно се озоваха в общинския център Лемстър.
През Средновековието Лемстър бил прочут като процъфтяващ пазарен град, в който можело да се купи най-добрата агнешка вълна на света — някога я наричали „златото на Лемстър“. Впоследствие се превърнал в задрямало затънтено градче, разположено край често оспорваната граница между Англия и Уелс. На Холидей Лемстър му заприлича на леко лустросана версия на онези туристически градчета в Щатите, които нерядко оцеляват благодарение на своята спорна история, привлекателността в очите на туристите и качеството на пържените картофки. В случая с Лемстър това бе прочутото местно сирене и безкрайното разнообразие от антикварни магазини.
— Малко ми е кукленско — заключи Пеги, докато се разхождаха по Хай стрийт, запътили се към един търговски пасаж, наречен „Бътъркрос“, където се надяваха да открият представителство на фирма за автомобили под наем. Пеги се спря на ниска тумбеста тойота от бюрото на „Авис“ и след като получиха доста объркани упътвания от пъпчивия млад служител, който се казваше Били и все се обръщаше към тях с „янки“, потеглиха на запад по Монкланд Роуд. След няколко километра излязоха на още по-тясното шосе А44. Пеги стискаше волана здраво, докато слаломираше с автомобила между надвисналия над пътя жив плет. От време на време се изкачваха на върха на някой хълм и — за секунда или две, не повече — успяваха да зърнат пасторалния пейзаж, който прекосяваха.
15
Писмото, озаглавено De laudibus novae militiae (Похвала на новото рицарство), е апология на създаването на религиозен военен орден, в която Бернар от Клерво заявява, че е не само оправдано, но и похвално вдигането на меч в защита на невинните и на църквата. В него той пише: „Рицарят тамплиер е наистина безстрашен рицар, защитен от всички страни, защото душата му е защитена от бронята на вярата, а тялото му е защитено от бронята от стомана. Така той е двойно въоръжен и не се бои нито от демони, нито от хора“. — Б.пр.