— Това ли е всичко? — попита сервитьорката и се обърна към Холидей.
Той кимна, след което ирландката се обърна и напусна салона.
— Изгубих апетит — каза Пеги, свела поглед към чинията си.
— Когато се хранех с вуйчо Хенри, той винаги ме укоряваше, ако не опразнех чинията си. Все повтаряше: „Помисли за гладуващите деца в Китай…“.
— В моя случай бяха гладуващите деца в Африка — каза Пеги и започна да се храни, като внимателно заобикаляше черния и белия пудинг.
Сервитьорката се появи отново с кошничка, пълна с половин дузина дебело отрязани филии хляб и чинийка с масло.
— Чудя се какво ли е нивото на смъртност от сърдечносъдови заболявания в Ирландия — каза Пеги и взе филия хляб, за да попие разтеклия се жълтък.
Холидей не й отговори, тъй като за момента се бе съсредоточил изцяло върху закуската си. Докато се хранеше, се замисли за престрелката в дома на Кар-Харис и пред погледа му изникна образът на стария професор, умрял на пода с разперени ръце; сети се за стрелеца с руския автомат в тесния коридор, за гърмежите на маузера.
Оттогава бяха изминали почти двайсет и четири часа. Скоро някой щеше да мине край къщата на стареца, някой пощальон, млекар или съсед, и адът щеше да се стовари върху главите им. В къщата щяха да открият два трупа, а в двора — взетата под наем тойота. Бяха оставили толкова улики, че и слепец щеше да ги проследи, да не говорим за полицай. Не бяха извършили нищо нередно или незаконно, ако не се броеше фактът, че бяха избягали от местопрестъплението, но попаднеха ли веднъж в бюрократичния водовъртеж на разследването около смъртта на Кар-Харис, нямаше да успеят да се измъкнат с дни, ако не и със седмици.
— Нещата излизат от контрол — заключи той.
— Закуската ли имаш предвид? — попита Пеги.
— Не. Това, което правим. Проследяването на стар меч, който може да е принадлежал, а може и да не е принадлежал на Хитлер, е едно, а убийството — съвсем друго. Тази работа не е за нас.
Пеги остави вилицата си и извърна глава към фините дантелени пердета, които леко премрежваха гледката зад прозорците. По улицата мина двуетажен туристически автобус, боядисан в яркожълто, страничните му панели бяха покрити с крещящи рекламни слогани, а седалките на втория етаж бяха заети до една от туристи със смаяни изражения: явно се опитваха да видят всички забележителности на Дъблин за един ден.
— Мисля, че вече е прекалено късно да се отказваме — каза младата жена. — Ти сам предположи вчера, че са ни проследили до дома на Кар-Харис. Те знаят много добре какво правят. Професионалисти са. — Замълча за миг. — Не мисля, че хора, които са готови да убиват, за да се сдобият с това, което искат, ще се откажат току-така. Дори ние да се откажем и да се скрием някъде, те ще ни проследят и пак ще опитат да ни убият. Трябва да продължим.
— Не мога да излагам живота ти на опасност — каза Холидей. — Рискът е прекалено голям.
— Не долавям ли нотка на сексизъм? — попита Пеги. — Демонстрация на превъзходство от страна на моя прекомерно загрижен, хм, вуйчо?
— Възможно е — призна той. — Ситуацията, в която попаднахме вчера, бе прекалено трудна и без… — Не довърши изречението, тъй като се боеше да не засегне Пеги, но тя сама довърши мисълта му.
— И без жена, която да ти се мотае в краката.
— Не съм го казал.
— Но го мислиш. Признай си.
— Никога — отвърна Холидей с усмивка.
— Повярвай ми, Док, хората, които стреляха по нас вчера, не са сексисти — те ще убият всеки, който се изпречи на пътя им или притежава нещо, което искат.
— Кои обаче са те? — попита Холидей. — Някаква неонацистка групировка? Мисля, че времето им отмина заедно със залеза на скинарите.
— Старите нацисти не умират — каза Пеги и си бодна една наденичка. — Те просто сменят имената си. — Остави вилицата и побутна лекичко чинията си. — Има ги колкото щеш. Британската националистическа партия, въоръженото й крило Комбат 18, Националистическата партия на Канада, Арийската нация при нас, в Щатите. Има ги във Франция, Белгия, Италия, Испания, дори в Германия.
— Ами руснаците? — каза Холидей, сетил се за руския автомат.
— В началото на 90-те имаха организация, наречена „Памят“, подем преживяха дори руските неонацисти в Израел — продължи Пеги. — Руската националсоциалистическа партия е отроче на „Памят“. Преди време разпространиха видеоклип, на който се вижда екзекуция чрез обезглавяване, извършена в някаква гора.