— Не говориш сериозно — смая се Холидей.
— Напълно сериозна съм. — Пеги сви рамене. — Издават дори вестник, наречен „Правое сопротивление“ или „Дясна съпротива“ с тираж от поне стотина хиляди. По-рано същият вестник се наричаше „Щурмовак“.
— Достатъчно солидна организация ли са, за да организират нападението срещу Кар-Харис?
— Най-вероятно да — отвърна Пеги. — Съвременните неонацисти са компютърно грамотни. Разполагат дори с електронна клирингова къща в интернет, наречена „Кръв и чест“, както и със собствена версия на Уикипедия, наречена Метапедия. Гадна работа!
— Изглеждаш добре осведомена по въпроса.
— Миналата година правих снимки за поредица статии по темата във „Венити Феър“.
— Какво ще правим тогава?
Пеги погледна остатъците от ирландската закуска, които започваха да изстиват в чинията й.
— Да си купим ирландския еквивалент на „Алка-Зелцер“ и да обмислим следващата си стъпка.
— Внимателно обаче — каза Холидей.
— Много внимателно — съгласи се Пеги.
12.
Док Холидей и Пеги Блексток стояха на горната палуба на малкия ферибот и се взираха в немския бряг, ширнал се отвъд голямото езеро. Тук то се наричаше Бодензее, докато швейцарците го бяха кръстили Констанс.
Намираха се на около миля от кея на Фридрихсхафен, но не успяваха да видят нищо заради стената от сива непрогледна мъгла, която бе скрила хоризонта и затъмнила слънцето. На всеки няколко секунди сирената за мъгла на ферибота издаваше протяжен вой, който отекваше сред непрогледната пелена от ситни водни капчици и прозвучаваше като безответни любовни призиви на отдавна изчезнали морски чудовища. Поради мъглата едва се виждаха дори мастиленосините води на алпийското езеро, в които се врязваше носът на ферибота.
— Зоната на здрача — каза Пеги, гласът й бе приглушен от гъстата мъгла.
На палубата имаше и други хора, но те бяха също толкова невидими, колкото и всички останали; от време на време се появяваше някоя сянка, сетне изчезваше, когато пътникът отминаваше. Ако някой заговореше, го правеше шепнешком като дете, което се страхува от тъмното и непознатото.
От престрелката в „Л’Еспоар“ и убийството на Кар-Харис бяха изминали шест дни. По-голямата част от това време бяха прекарали в Дъблин в очакване да видят каква ще е реакцията на смъртта на стария оксфордски професор в провинциалното му имение.
Реакция обаче нямаше, все едно нищо не се бе случило. Холидей не откри нито ред за инциденти във вестниците, които преглеждаше, не чу нищичко и по радиото или по телевизията. Никой не вдигна тревога, никой не показа снимките им, нито пък помоли гражданите да съобщят на властите, ако видят тези бегълци, на вратата на хотелската им стая не почука полицай, дори телефонът им не звънна. Нищо!
Накрая единственият извод, до който стигнаха Холидей и Пеги, бе, че противниците им — които и да бяха те — грижливо са заличили следите си и са се погрижили да отклонят полицията от дирите си, за да са сигурни, че ще пипнат двамата американци преди ченгетата. При всички случаи обаче Холидей и Пеги печелеха време, защото рано или късно престъплението щеше да бъде разкрито.
Все пак не стояха със скръстени ръце по време на краткия си престой в Дъблин. Пеги отдели известно време на обиколка с цел попълване на гардероба им из магазините в търговския център „Сейнт Стивънс Грийн“, докато Холидей проучваше оскъдните късчета информация, получена от Кар-Харис, и имената, споменати от покойния професор, в едно интернет кафене на оживената Графтън стрийт, пешеходната улица, простряла се между Сейнт Стивънс Грийн и входа на Тринити Колидж на Насау стрийт.
Съсредоточи усилията си върху трите имена, свързани с операция „Пощальон“ край бреговете на Западна Африка в първите дни на войната: Едмунд Кис, Ханс Райнхарт и италианския археолог Амедео Маури.
Бързо му се изясниха няколко неща, които свързваха гореспоменатите личности не само с писмото, което вуйчо Хенри бе открил на борда на пленения кораб: и тримата се бяха занимавали с археология, и тримата бяха проявявали задълбочен интерес към мистицизма, Кис и Райнхарт се интересували предимно от нордическите корени на германската раса и култура, а Амедео Маури от основните постулати на древноримската военна етика.
И Кис, и Райнхарт станали офицери от СС по време на Втората световна война, а Маури също получил офицерски чин в Черните бригади на италианските фашисти. Маури бил сред основателите на Школата за фашистка мистика17 в Милано, а Кис и Райнхарт били високопоставени ключови членове на т.нар. Немско дружество за изучаване на древногерманската история и наследството на предците, по-известно като „Аненербе“, първоизвора, придал уж научна и рационална обосновка на расовите закони на Хитлер и политиката на изтребване на евреите.
17
Школата за фашистка мистика (La Scuola di mistica fascista) е създадена през 1930 г., за да обучава бъдещите лидери на италианската фашистка партия в духа на фашисткия мистицизъм, който след време да се превърне в нова държавна религия. Основава дейността си на философията на фидеизма, че вярата и разумът са несъвместими, затова фашистката митология трябвало да бъде приета като „метареалност“. Вдъхновена е от идеите на Мусолини, който описва фашизма като „религиозна концепция за живота“, а фашистите като „духовна общност“. — Б.пр.