— Не виждам смисъла… — обади се Тарванин. — Това е някаква историческа случка, какво общо има с настоящето? С нас?
— Има общо, и то много — отвърна Холидей. Това бе довод, който бе чувал хиляди пъти, произнесен обикновено от самоуверени хлапаци точно като Тарванин. — Чували ли сте някога израза: онези, които забравят историята, са обречени да я повторят?
Стена от неразбиращи погледи посрещна думите му. Холидей кимна. Не беше изненадан.
— Приписват тази мисъл на Джордж Сантаяна, американски философ от испански произход, творил в началото на XX век. По същия начин Адолф Хитлер забравил уроците на историята и се опитал да воюва в Русия през зимата. Ако си бе спомнил катастрофалния поход на Наполеон, може би първо щеше да консолидира Западния фронт и да спечели войната в Европа. Ако ние бяхме обърнали внимание на историята и си бяхме припомнили дългогодишните напразни опити на французите да спечелят войната във Виетнам, може би нямаше да водим нашата война там по начина, по който са я водили те, и вероятно нямаше да загубим.
— Какво общо има това с тамплиерите? — поинтересува се Зиц.
— Те станали прекалено могъщи, забравили кои са приятелите им — обясни Холидей. — Също като нас. Съединените щати приключват Втората световна война с по-малко жертви на глава от населението дори от Канада. Ние не понасяме катастрофални щети, от каквито страдат континентална Европа и Великобритания. Отпускаме огромни военновременни кредити, които ни превръщат във водеща световна икономическа сила. Доминираме света, досущ като тамплиерите. Хората започват да ни завиждат. Да ни гледат с подозрение. Да се дразнят.
— Единайсети септември — обади се Тарванин.
— Да, и това, освен всичко останало — каза Холидей. — И сякаш за да влошим ситуацията, започваме да смесваме религия с политика. Използваме стари аргументи от епохата на кръстоносните походи. Нашият бог е по-добър от вашия бог. На катарамите на коланите на нацистите пишело „Бог с нас“. Свещени войни срещу жени и деца, католици убиват протестанти в Белфаст. Нахлухме в Ирак по лъжлив повод, забравихме кои са приятелите ни. В името на Бог и така наречените „ценности, основани на вярата“ загиват повече хора, отколкото поради която и да било друга причина.
— Можете да принудите хората да станат ваши съюзници, но когато ситуацията се влоши, не очаквайте от тях да застанат до вас, особено когато намесите и Господ — приключи Холидей. — Разделение на църквата и държавата. Това изисква нашата конституция, макар че, изглежда, сме го забравили. Що се отнася до историята, сигурно ще успеете да проследите проблемите в Близкия изток чак до епохата на Моисей.
— Не вярвате ли в Бог? — попита Грейнджър.
— Личните ми убеждения нямат нищо общо с това — отвърна Холидей. Беше водил този разговор и преди — стъпваше на опасна територия и като нищо можеше да се забърка в някоя неприятност.
— Винаги критикувате християните и Библията, Моисей и прочие… — възрази Грейнджър.
— Моисей е бил евреин — въздъхна Холидей. — Както и Исус, между другото.
— Да бе, да — изсумтя едрият футболист и се намръщи.
Прозвуча звънецът.
С него дойде избавлението.
2.
Подполковник Джон Холидей излезе от Бартлет Хол и спря за миг, за да се наслади на късното следобедно слънце, окъпало сивите камъни на военната академия на Съединените щати в Уест Пойнт. Пред него се простираше огромният плац, по който повече от двеста години отекваха стъпките на маршируващите кадети. Всички прочути военачалници бяха учили тук, от Джордж Армстронг Къстър2 до Дуайт Айзенхауер3, и духовете им витаеха над това място. Отляво на Холидей се издигаше комплекс от каменни сгради, наподобяващи бастиони, образували защитна линия около някой замък на кръстоносци. Отдясно, отвъд ромба на Дабълдей Фийлд, бейзболния стадион, се издигаха високи скали, надвесени над широката сребриста лента на река Хъдсън, която изминаваше последните няколко десетки километра от пътя си към Ню Йорк и океана.
Академията бе осеяна с паметници, издигнати в чест на битки, геройски дела и смели мъже, повечето от тях мъртви, възпитаници на това място, дали най-доброто от себе си, дали живота си за една или друга — обикновено отдавна забравена — кауза, която можеше да бъде открита единствено сред прашните страници на историческите книги, които Холидей обичаше толкова много. Това беше проблемът: след време всички войни започваха да изглеждат безсмислени. Битката при Антиетам4 бе най-кървавото сражение в американската история, завършило с 23 000 убити в един-единствен септемврийски ден, а сега за нея напомняха само плочата, поставена отстрани на една стара сграда, и градинката за пикник, предназначена за помъкналите фотоапарати туристи.
2
Джордж Армстронг Къстър (1839–1876), американски генерал, прочут със своята безразсъдна смелост и необмислени действия, убит от обединените сили на сиукси и шайени в битката при Литър Биг Хорн, когато неговата Седма кавалерия е разгромена и избита почти до крак. — Б.пр.
3
Дуайт Айзенхауер (1890–1969), американски генерал, командващ съюзническите войски в Европа по време на Втората световна война, избран впоследствие за 34-ти президент на САЩ. — Б.пр.
4
Битката при Антиетам, водена на 17 септември 1862 г., е първата голяма битка в американската Гражданска война, водена на територията на Севера, и най-кръвопролитната еднодневна битка в историята на САЩ. — Б.пр.