— Наистина ли смяташ, че този Келерман ще разполага с някаква полезна информация? — попита Пеги, докато двамата стояха на горната палуба на ферибота. — И нещо по-важно, ако той все пак разполага с информация, дали ще ни я съобщи?
Холидей сви рамене. Чувстваше ума си изморен, претоварен от имена, дати, събития, вероятности. За него историята обикновено бе точна и ясна наука, набор от неоспорими скрижали, издялани върху камък. Сега бе изправен пред нещо съвсем различно, неясно и неподредено. Бе прекарал целия си живот в армията, където целите се реализираха посредством директни действия, докато проблемите, произтичащи от меча на вуйчо Хенри, бяха от съвсем друго естество.
— Не разполагаме с друга следа — каза Холидей. — Бащата на Келерман е познавал всички, замесени в случая, освен това е бил близък с Химлер. Би трябвало да знае за меча, почти съм сигурен в това. Луц Келерман е общото звено, което свързва всички, да не говорим за татуировката върху китката на стрелеца.
— И какво? — попита Пеги. — Как ще ни помогне това?
— Това, което трябва да намерим, е мястото, където се съхранява — ако изобщо е оцеляло — копието от писмото, написано от Юг дьо Пайен, основателя на Ордена на тамплиерите. Както Брейнтрий ни обясни в Торонто, без това писмо кодът върху златната лента е безполезен.
— D. L. N. M. De laudibus novae militiae — каза Пеги.
— Латинският ти става все по-добър — усмихна се Холидей.
— А мъглата се разсейва — отвърна Пеги.
Пред тях, на стотина метра отвъд водите на езерото, сред изтъняващата мъгла изникнаха очертанията на пристанището на Фридрихсхафен. Вдясно бе разположено голямо модерно яхтено пристанище, над което се издигаше гора от мачти, пронизали вдигащата се мъгла досущ като върхове на копия.
Далеч вляво се простираше гъста горичка, зад която надничаха двете кули на местната черква. Пристанището бе разположено в самия център на града, до него се издигаше реновираната, издържана в стил Баухаус сграда от стомана и стъкло, в която се помещаваше местната Медиенхаус, както наричаха в Германия и Австрия изследователските и образователните организации в областта на медиите. Непосредствено зад нея пък бе разположена градската библиотека. Холидей огледа старинните, оцелели от бомбардировките сгради с червени покриви, наредени по протежение на крайбрежната улица. Зад тях се издигаха стръмните, покрити с гъсти гори хълмове и долини на Баварските Алпи.
— Изглежда красиво като на пощенска картичка — отбеляза Пеги.
— Ще видим — каза Холидей. Багдад също бе едно изключително красиво и екзотично място в стил „Дисни“, преди да се превърне във военна зона.
Фериботът се промуши между протегнатите към езерото каменни ръце на вълнолома и се насочи към кея. Хората около тях заслизаха към долната палуба, където бяха паркирали автомобилите си. Двигателите на ферибота превключиха на задна с тихо ръмжене, която резонира в целия му корпус. Мъглата се разсейваше бързо и слънцето огряваше града. Пеги беше права, гледката бе като от пощенска картичка.
— Да тръгваме — подкани го тя. Фериботът почти бе стигнал до кея.
— Добре — каза Холидей.
Обърнаха се, отдалечиха се от парапета и се насочиха към стълбите, отвеждащи към салона и долната палуба. Може би сега щяха да открият защо домът на вуйчо Хенри бе изгорял като факла и защо приятелят му Дерек Кар-Харис бе убит. Преди това обаче трябваше да намерят евтин хотел, след което да подложат на обсада Аксел Келерман и неговия замък.
13.
Според брошурата, която Холидей и Пеги взеха от хотела, първият замък Келерман бил построен през 1150 г. от графовете Фон Келерман-Пинцгау, феодалните владетели на областта. Замъкът бил разрушен по време на селското въстание от 1526 г. и оттогава тънел в руини.
„Новият“ замък, изящно имение в бароков стил, разположено в подножието на хълма, върху който се издигаха руините на „стария“ замък, бил построен през 1760 г. от граф Антон фон Йотинген-Келерман, баварски принц на Пинцгау и потомък на първите владетели на замъка.
Оттогава замъкът Келерман бе притежание на фамилията Келерман и служеше като нейна семейна резиденция, както и като музей и място за провеждане на семинари, посветени на изучаването на каменната и бронзовата епоха в Европа.
Имението Келерман се намираше на пет-шест километра северно от Фридрихсхафен в подножието на стръмен горист хълм. До него се стигаше по осеян с множество завои път, който се виеше между дърветата и завършваше пред широка поляна, част от която бе превърната в овощна градина, а друга — в парк с храсти и дървета, подрязани в причудливи форми и с лабиринт от жив плет. До лабиринта имаше паркинг, застлан с чакъл.