— Старият замък ми изглежда зловещо място — каза Пеги, докато слизаше от пежото, което бяха взели под наем преди два дни в Цюрих.
Времето бе слънчево и топло, нямаше и следа от мрачната мъгла, която ги бе посрещнала при пристигането им предния ден. Холидей заключи колата и двамата тръгнаха по алеята към замъка.
Имението Келерман представляваше комплекс от няколко двуетажни сгради, подредени във формата на буквата L, с кули и кулички, с нащърбени тук-таме стрехи, всичките измазани с бял хоросан. Някои от стените бяха покрити с бръшлян, сводестите прозорци бяха разположени в дълбоки ниши, очертани с декоративни тухли, а кулите бяха украсени с ажурна дърворезба, която наподобяваше конструкторите на „Лего“.
Тревните площи около имението бяха поддържани във вид, достоен за голф игрище, цветните лехи бяха оградени с ниски петнайсетинасантиметрови каменни огради, а цветните храсти в тях бяха подрязани като по конец. Замъкът Келерман приличаше на огромна къщичка за кукли, притежавана от изящна принцеса, или на безукорно имение мечта, каквото може да бъде видяно единствено по страниците на архитектурните списания.
— Не виждам и едно боклуче — отбеляза Пеги. — Някой тук е маниак на тема чистота.
Изкачиха широките гранитни стъпала и се озоваха пред централния вход. Най-горният камък в зидарията на свода над широко отворената врата бе оформен като хералдически щит, в който бе изобразен меч, заобиколен от панделка или лента.
— Колко любопитно! — промърмори Холидей, вдигнал поглед нагоре.
Прекрачиха прага и се озоваха в господарската къща на имението. Посрещна ги униформена служителка, която взе парите им, а в замяна на това им даде по една жълта пластмасова идентификационна карта и брошура на три езика: английски, френски и немски. Тръгнаха до дългия коридор. Стъпките им отекваха върху черно-белите мраморни плочи.
Малобройните посетители, които сновяха из стаите, до един си бяха придали изражение на отегчено очакване, характерно за туристите, които вече са поели повече информация, отколкото им е нужна. Ако се съдеше по броя им, замъкът Келерман определено не беше сред приоритетите на гостите на Фридрихсхафен.
Според брошурата в двете големи зали отляво бяха изложени модели на селища от каменната и бронзовата ера, разкрити при археологически разкопки в земите на замъка, докато в по-малката зала отляво, някога трапезария на графовете Келерман, бяха представени фамилни реликви и артефакти.
— Все още нямам идея какво ще постигнем с обиколката си тук — каза Пеги. — Нямаме представа дори дали Келерман е тук.
— Тръгнали сме на разузнаване — прошепна Холидей. — Опознаване на терена.
И сви надясно към трапезарията.
Помещението бе огромно, таваните се извисяваха на поне шест метра и бяха декорирани с елементи от екзотична дървесина. В гипсовите квадратчета между дебелите кръстосани греди бяха разположени гипсови медальони с изображенията на купидончета и ангелчета, разлудували се около въжетата, от които висяха кристални полилеи.
На отсрещната стена имаше три високи прозореца, през които слънчевите лъчи огряваха помещението и тъмносиния килим, постлан върху пода от тъмен дъб. На отсамната бяха окачени портрети от далечното минало на рода Келерман. Там, където нямаше маслени портрети, имаше фотографии в сребърни рамки, а между всичките тези карти и снимки бяха разположени рицарски доспехи, осем на брой, поставени на равни разстояния един от друг по протежение на цялата стена, досущ като железни стражи, застинали в очакване на своя крал.
На двете по-къси стени имаше еднакви камини с големи огнища и широки полици. Самите огнища бяха студени и празни, така усърдно почистени, че нямаше и следа да са били използвани някога. Над тях бяха окачени гоблени. Между камините, на мястото, където някога е имало огромна маса, побираща шейсет или повече гости, сега бяха подредени стъклени витрини. Във всяка бяха изложени предмети, свързани с конкретен период от историята на фамилията Келерман.
Викингска „брадата“ брадва, открита през XIX в. по време на археологически разкопки на територията на имението, потир и свещници, използвани в семейния параклис на първия замък, емайлирана брошка с изображението на Исус Христос, принадлежала някога на графиня Гертруде, съпругата на граф Ото фон Йотинген-Келерман, строителя на новия замък, изящно украсена сабя на военноморски офицер, подарена на някой представител на рода, който постъпил в немския флот през XIX в., островръх пруски шлем, принадлежал на друг Келерман, този път генерал, участвал в Първата световна война.