Пеги впери поглед в Драбек.
Той сви рамене и се усмихна. Зъбите му бяха ситни, пожълтели, неравни.
— Добре — каза Пеги. Сервитьорката отнесе поръчката, а тя се обърна към Драбек. — Отдавна ли живеете във Фридрихсхафен?
Старецът не откъсваше поглед от банкнотата от петдесет евро на масата пред Пеги. Тя я плъзна към него. Той я сграбчи и бързо я пъхна в провисналия джоб на сакото си. Пресуши халбата си и я остави встрани, за да сложи ръцете си върху масата. Пръстите му бяха дълги и изненадващо тънки и деликатни. Вените му изпъкваха като червеи, скрили се под сбръчкана кожа. Ноктите бяха му начупени и напукани, дебели и жълти, почернели от мръсотия отдолу.
— Стари ръце — каза той.
Пеги си замълча. Старецът продължи да се взира тъжно в ръцете си.
— Стари — повтори той.
— Изглеждат така, сякаш някога сте свирили на пиано — намеси се Холидей.
— На цигулка — промърмори Драбек. — Едно време свирех на цигулка… във Виена… преди много години. Във Wiener Symphoniker, Виенския симфоничен оркестър.
— Били сте цигулар? — учуди се Пеги. Нямаше представа къде ще ги отведе тази насока на разговора.
— Бях момче, много млад. Учих в Universität für Musik and darstellende Kunst Wien, музикалното училище на Виена, да? Имах работа, свирех в Symphoniker, което беше детската ми мечта. После дойде Аншлусът и всички се превърнахме в нацисти, независимо дали това ни харесваше, или не.
— Това трябва да е било през 1938 година — каза Холидей. Ставаше въпрос за относително мирното анексиране на Австрия от страна на Хитлер.
— Ja — потвърди Драбек.
Сервитьорката се върна с голям поднос, на който бяха наредени бутилки, чинии и чаши, включително една огромна стъклена халба бира, тъмна и мътна като „Гинес“ и с дебел слой пяна отгоре. Тя остави всичко пред възрастния мъж.
Очите му блеснаха. Той обилно намаза сандвича с хрян и черна горчица и отхапа огромен залък. От сандвича покапа жълтък, който започна да се стича по брадата му. С леко трепереща ръка Драбек взе голямата халба и отпи също толкова огромна глътка от черната пенлива бира, за да прокара храната. Отпусна се на стола си и въздъхна; дишаше тежко, на пресекулки, сякаш току-що бе финиширал на някой лекоатлетически крос.
— Какво се случи тогава? — попита Холидей.
— Онзи гадняр баща ми познаваше голямата клечка тук. Големият шеф, Фон Келерман, графа, който живееше в онзи голям замък под руините. Двамата с баща ми бяха заедно в… — Той замълча, гъстите му рунтави вежди се надвесиха над очите му, когато сбърчи чело от усилието да открие точните думи. — Ein Geheimbund…
— Тайна група? — подсказа му Холидей. — Тайно братство?
— Ja, точно така — кимна Драбек. Отхапа нов залък от сандвича и по брадата му отново потече жълтък. Остави сандвича в чинията, облиза пръстите си и отпи още една голяма глътка бира.
— Спомняте ли си името на това тайно общество? — попита Пеги.
— Ja, разбира се — отвърна старецът, отхапа нов залък и заговори с пълна уста. — Die Thule Gesellschaft. Der Germanenorden.
— Обществото Туле19 — обясни Холидей. — Тевтонският орден на Светия Граал. Образувани са непосредствено след Първата световна война. Германците търсели някаква обединяваща митология, която да ги накара да се почувстват по-значими, както и ние, американците, сме написали „Звездното знаме“, за да може тази песен да повдигне духа ни, след като британците опожарили Вашингтон и превзели Детройт. Разликата е там, че тази песен, превърнала се в национален химн, не е нищо повече от една патриотична песен, обединила нацията и повдигнала нейното самочувствие. Залитането по германския мистицизъм обаче поставя началото на възхода на Адолф Хитлер, а семената на антисемитизма са посети във възхода на арийския фундаментализъм. Първите му привърженици са членове на организации от рода на Обществото Туле.
— Ja — потвърди Драбек. — Точно така. — Отви капачката на керамичната бутилка джин и си наля шейсетина грама в стъклената чашка с обърнат конус, която сервитьорката му бе донесла. Изпи я на един дъх и млясна с устни. — Mein Vater, баща ми, реши, че това е знак божи, символът на Туле и… — Той замълча. — Das Wappen, das schildformiges. — Сви рамене.
— Щитът, гербът — досети се Холидей.
— Ja — кимна Драбек с облекчение. — Ъ-ъ-ъ, как го казахте, гербът на Туле и този на семейство Келерман много си приличаха. — Наля си нова чаша джин и отново я изпи на екс, после бръкна в предния джоб на сакото си и извади молив. Взе една салфетка и на бърза ръка надраска нещо върху нея. Прост меч, разположен пред свастика с леко извити рамене. — Thule Gesellschaft — показа им той. Сетне добави меча и панделката, които Холидей и Пеги бяха видели издялани в камъка над централния вход на замъка Келерман. — Das Wappen aus das geschlecht Kellerman, gelt, ja?
19
Обществото Туле е създадено през 1918 г. като дружество за изучаване на немската история, но на практика интересите му са насочени повече към окултното. Обществото е сред главните спонсори на Германската работническа партия, която впоследствие Хитлер ще превърне в Германска националсоциалистическа партия, и от редиците му излизат видни нацистки лидери като Рудолф Хес, Алфред Розенберг, Ханс Франк и др. — Б.пр.