— Отново мечът — каза Пеги.
Драбек почука с молив върху рисунката.
— Ja, der Schwert. — И закима ентусиазирано.
— И така — бавно каза Холидей, — значи баща ви и господин Келерман са били членове на Обществото Туле… — Нарочно остави изречението недовършено.
Драбек напъха последното парче от сандвича в устата си и задъвка замислено.
— Келерман беше ein Obergruppenführer, генерал от Schutzstaffel, или СС. Той познаваше много хора в партията, баща ми също. Малкия Хайни — Химлер, Гьобелс, der Dicke, Дебелака, както наричаха Гьоринг… познаваше ги всичките, затова баща ми стана Stellver-treter-Gauleiter…
— Заместник-гаулайтер, областен шеф? — подсказа Холидей.
— Ja, точно както казахте, шеф на града и на областта тук.
— А вие? — попита Пеги.
— Аз свирех на цигулка. — Драбек сви рамене и си наля още една чаша джин. Изпи я, след което изтри устни с опакото на палеца си. — Какво можех да направя? Имах слабо зрение, не можех да стрелям, да убивам, затова Келерман ме направи свой Putzer…
— Putzer? — попита Пеги.
— Der Hausdiener — обясни старецът и сви рамене.
— Ординарец, предполагам — каза Холидей. — Адютант.
— Ja — каза Драбек, — негов слуга. Лъсках му ботушите, приготвях му ваната, такива неща, ja? Придружавах го навсякъде, лъсках му verdammte Stiefel. Русия, Сталинград, Италия, Нормандия, навсякъде му лъсках проклетите ботуши.
— А били ли сте в Бергхоф? — попита Холидей. Каква ли бе връзката с меча?
— Ja, разбира се, няколко пъти. Там бях удостоен с високата чест да събирам Hundkacke на Блонди, кучето на Хитлер, от килимите и да нося от града онези кексчета за die Nutte Ева. И да лъскам ботуши.
— А после? — попита Пеги.
Драбек си наля още Steinhäger и попита:
— Чували ли сте за Дахау?
— За концентрационния лагер? — каза Холидей.
— Ja, das Konzentrationslager — кимна старецът. — Имаше един лагер за работниците в заводите на „Дормиер“ и „Майбах“. Произвеждаха Raketen, ja?
— Ракети Фау 2 — подсказа Холидей.
— Vergeltungswaffe Zwei, ja — кимна Драбек. — Нуждаеха се от работна ръка. Работниците бяха предимно италианци и поляци. Juden, разбира се. Евреи. Баща ми взимаше жени от лагера и… ги използваше. — Старецът млъкна, свел поглед към празната си чаша. Едната му ръка бе върху керамичната бутилка, но не понечи да напълни чашата си. Вдигна глава и погледна Холидей. — Когато войната свърши и американците освободиха затворниците, някои от тях дойдоха в града и потърсиха баща ми. Той се криеше в замъка Келерман. Знаете ли го?
— Бяхме там тази сутрин — каза Холидей.
— Намерили го сред старите руини. Доведоха го на градския площад и го обесиха на една улична лампа с dem Kabel, електрическата жица. Той рита и се гърчи цели пет минути, а лицето му почерня. Езикът му приличаше на тлъста наденица, увиснала от устата му. Аз бях негов син. Накараха ме да гледам.
— Мили боже! — възкликна Пеги.
— Ja — съгласи се Драбек. — Беше ужасно.
— По това време Луц Келерман вече е бил изчезнал? — попита Холидей.
— Natürlich — изсумтя старецът. — Руди вече нямаше да лъска ботуши. — Наля си още една чаша джин. Челото и страните му бяха покрити с капчици пот. Оригна се тихичко и над масата се издигна облак от алкохолни пари, подправени с хрян и люта горчица.
— А Аксел? — попита Холидей.
— Швейцария — отговори Драбек. — Избяга заедно с майка си и по-голямата си сестра. Беше малък, на три или на четири.
— И кога се върнаха?
— През четирийсет и шеста. Положението беше доста тежко. Нямаше работа. Всички бяха Geld brauchen, без пукната пара, а Келерманови in Geld schwimmen, бяха заринати с пари. Разполагаха с много пари. Започнаха бизнес. Die Zugmaschinen. Трактори. Хората отново ги обикнаха. — Драбек отпи от джина. — Dem Geld verfallen sein, парите са над всичко — философски заключи той и въздъхна.
— А вие?
Старецът се изсмя и отново се оригна. При звука, който издаде, сервитьорката се надигна зад бара и се огледа.
— Госпожа Келерман ме нае да лъскам нейните ботуши — каза Драбек. — Четирийсет години работих за семейството и един ден, пуффф! Руди вече не става за нищо. Прекалено е стар. Прекалено много пие. Четирийсет години работих и останах без пенсия. Без нищичко, der Kotzbrocken!