— Историкът в теб май заговори — подкачи го Пеги, усмихвайки се в мрака.
— О, я млъкни! — скастри я шеговито той и се усмихна. — Познаваш ме прекалено добре. Да тръгваме.
Претичаха по тесния насип. Защитният ров се бе превърнал в плитка канавка, обрасла с трева и плевели. Добраха се до сводестия вход на кулата и се скриха под него. Разбира се, че всеки замък имаше своите отличителни характеристики, но като цяло архитектурата бе предвидима, подчинена на един и същи модел, като бургерите на „Макдоналдс“, които са едни и същи независимо дали си ги поръчваш в Нашвил, или в Новгород. Миналото лято Холидей бе завел група курсанти на посещение на разменни начала в Русия и наистина бе изял един „Биг Мак“ в Новгород, така че знаеше какво говори.
Централната кула би трябвало да се издига пет етажа над земята. Складове, административен етаж, някакъв вариант на графската резиденция, жилищен етаж и оръжейна. Над тях трябваше да има дървен покрив, покрит с каменни плочи, както и открита платформа за стрелците с лък. Трябваше да има и гардероби, както днес се наричаха шкафовете за дрехи, а през Средновековието — тоалетните, разположени на всеки етаж, изнесени леко навън от стените на кулата и изпразващи съдържанието си право в рова.
Под партерното ниво трябваше да има килии, използвани някога за затворници, а под тях се намираха кладенецът и водохранилището, използвани за запълване на защитния ров. Кулите се проектираха така, че водохранилището или цистерната да улавя дъждовната вода, което предоставяше на защитниците допълнителен източник на вода за готвене и чистене. Всичко бе замислено изключително ефективно, така че кулата да е в състояние да води самостоятелна отбрана, в случай че защитната стена на замъка бъде пробита. Отделните етажи бяха свързани посредством вити стълби, разположени между външната и вътрешната стена на кулата. Ако Драбек им бе казал истината, за да достигнат целта си, трябваше да се спуснат по една от старите стълби, които водеха надолу към килиите и водохранилището.
Холидей надзърна в мрака. Забеляза вдясно по-тъмната сянка на входна врата и я посочи.
— Натам. — Докосна Пеги по лакътя и двамата хукнаха по калдъръма, направен от камъни, някога били част от основите на кулата.
Стигнаха до вратата. От лявата страна на плиткия свод имаше тясна каменна стълба, която се спускаше надолу. Стъпалата й бяха протрити от вековна употреба. Малцина принцове и още по-малко крале бяха използвали тези стъпала. Те бяха предназначени за слугите и надзирателите в затвора.
Холидей извади от джоба си фенерче, слезе две стъпала и го включи. Стъпалата бяха широки не повече от трийсетина сантиметра и много стръмни.
— Внимавай — каза той и погледна през рамо. — Слизай бавно!
Продължи надолу по стълбите. С едната си ръка държеше фенерчето високо, а с другата се опираше в каменната стена, в случай че изгуби равновесие. Пеги го следваше предпазливо. В подножието на стълбите имаше малък сводест вестибюл и тежка желязна врата. От лявата й страна имаше четири огромни панти, закрепени с помощта на гвоздеи с дебелината на мъжки палец, а отдясно — старинна ключалка с резе. Пеги опита да отвори вратата.
— Заключена е.
— Никой не носи със себе си толкова голям ключ — каза Холидей и освети около вратата, но не откри нищо. Не видя нито цвете в саксия, нито издаден камък или изтривалка, нито липсващ хоросан между камъните.
— Няма ключ — заяви Пеги. — Късметът ни изневери.
— Може и да не е.
— Обясни ми, ако обичаш.
— Бенедикт Арнолд! — възкликна Холидей и щракна с пръсти.
— Моля?
Холидей пристъпи напред и огледа пантите с помощта на фенерчето. Бяха разположени на равни разстояния една от друга и всяка бе широка десетина сантиметра и бе закрепена с четири огромни гвоздея. Една от средните панти обаче имаше пет. Недоглеждане? Резултат от смяна или поправка, извършена впоследствие? Възможно. Но все пак…
Той натисна всеки гвоздей с палеца си. Не се случи нищо, но като че ли третият гвоздей лекичко помръдна. Вместо да го натисне отново, Холидей го дръпна. Гвоздеят изскочи два-три сантиметра, а от вътрешността на вратата се чу изщракване.
— Опитай сега — каза Холидей.
Пеги натисна дръжката и вратата се отвори.