— Сезам, отвори се! Как се сети?
— Бенедикт Арнолд20 командвал форт „Уест Пойнт“, преди да стане предател. След като избягал, обискирали дома му и открили на тавана тайник, който се отварял по подобен начин.
— Изобретателно!
— Предлагам да не се бавим — каза Холидей. — Действията ни вече минават отвъд уж неволното навлизане в чужда собственост.
Пеги отвори вратата и двамата прекрачиха прага.
Холидей завъртя фенерчето и лъчът му освети старовремски електрически ключ с метално езиче на стената до вратата. Той го включи и помещението грейна.
— Мили боже! Беше прав! Док, това наистина е като пещерата на Батман!
Водохранилището представляваше подземие със сводест покрив, дълго петнайсет и широко шест метра, с една-единствена арка с формата на конска подкова по средата. Таванът, стените и подът бяха иззидани от правоъгълни блокове варовик, разположени толкова плътно един до друг, че нямаше нужда от мазилка. От дебелия електрически кабел, закрепен върху зидарията на тавана, висяха плоски лампи като онези, които се използват в заводи и цехове. Стената в дъното на помещението бе покрита, досущ като с гоблени, с четири огромни церемониални флага. Изображенията и на четирите бяха доста сходни.
Върху първото знаме отляво ясно се виждаха руническият кръг и мечът на „Аненербе“, нацистката организация за изследване на арийските корени на Третия райх. До него бяха изобразени мечът с лентата, символът, който Холидей бе видял татуиран на ръката на нападателя в дома на Кар-Харис и издялан от камък над вратата на замъка Келерман. Третото знаме представяше друг рунически кръг с меч, обвит с венец от хералдически дракони, а върху четвъртото бяха избродирани мечът и обърната надясно свастика на Обществото Туле, т.нар. Тевтонски орден на Светия Граал. Всички знамена бяха в червено, бяло и черно, трите цвята от палитрата на нацистите.
— Този Келерман май си пада по мечове — отбеляза Пеги, вперила поглед в крещящата декорация на стената.
— Боя се, че си пада по точно определен меч — каза Холидей.
Останалата част от наподобяващото пещера подземие бе заета от стъклени витрини подобно на музея в замъка. В една бяха изложени оръжия, сред които позлатен автоматичен маузер трийсет и втори калибър — очевидно наградно оръжие, тъй като върху него бе гравиран надписът Meister Scheiben, „майстор стрелец“, а върху дръжката беше изобразен мечът с лентата, както и очукана картечница MP18 с дървен приклад и дори един Panzerfaust, немският противотанков гранатомет, аналогичен на американската базука.
Имаше и манекени, облечени в различни униформи — от генерал от СС до Kaiserjäger, пехотинец от Алпийския корпус от Първата световна война с чин Gefreiter, или ефрейтор. Те най-вероятно символизираха издигането на Луц Келерман от окопите до нацисткия генерален щаб.
Изобилстваше и със снимки на самия Луц Келерман. Луц Келерман с Ромел в Северна Африка, облегнат на огромен танк „Панцер 1“. Луц Келерман с Адолф Хитлер и Алберт Шпеер21 по време на тричасовата обиколка на фюрера из френската столица. Луц Келерман в импровизиран кадър във Ватикана с вицеканцлера Франц фон Папен и кардинал Еудженио Панели, който впоследствие щеше да се прочуе като „папата на Хитлер“. Снимката вероятно бе направена през 1933 г. малко преди или малко след подписването на Reichskonkordat, споразумението между нацистите и католическата църква. Луц Келерман с оберщурмбанфюрер от СС Мартин Вайс, коменданта на Дахау, под входната врата с прочутия надпис ARBEIT МАСНТ FREI — „Работата прави човека свободен“.
И нещо изключително любопитно: възрастният Луц Келерман, застанал със сина си на хълма срещу огромната статуя на Христос Спасител на върха на хълма Корковадо в Рио де Жанейро, Бразилия. На снимката Аксел Келерман изглеждаше на осемнайсет. Колата зад тях беше шевролет, модел 1959 г. с класическите перки и стопове тип „котешки очи“ отзад. Ето го доказателството, че Луц Келерман не само бе оцелял във войната, но бе поживял доста след края й.
Бащата и синът си приличаха неимоверно много. Същият дълъг аристократичен нос, коса, която се спуска V-образно към челото, чувствени, леко женствени устни. Най-голямата разлика между двамата бе грозният дълъг Renommierschmiss, онзи белег, обикновено получен при дуел със саби — целта му обикновено бе не да нараниш противника, а сам да получиш рана — с който немските аристократи толкова обичаха да се хвалят. Най-извратената представа за смелост, за която Холидей можеше да се сети, бе да проявиш храброст не на бойното поле, а във фехтовалната зала, след което да отпразнуваш с шампанско получената рана.
20
Бенедикт Арнолд (1741–1801) — американски генерал по време на Войната за независимост, преминал впоследствие на страната на англичаните. Командвал отбраната на форт „Уест Пойнт“, който планирал да предаде на британската армия. След като заговорът му бил разкрит, избягал и бил удостоен с чин бригаден генерал от англичаните. — Б.пр.
21
Алберт Шпеер, министър на военната промишленост на нацистка Германия, осъден на 20 години затвор от Международния трибунал за военни престъпления в Нюрнберг. — Б.пр.