— Права си — обърна се той към Пеги. — Беше загуба на време. Тук няма нищо.
— Виж! — отвърна тя и посочи с ръка.
Холидей проследи посоката. Откъм ореховата горичка приближаваше нисък, леко прегърбен мъж. Носеше кошница от ракита и беше облечен в характерното черно-бяло расо на монах от цистерцианския орден, орденът, основан от свети Алберик от Сито, духовния баща на рицарите тамплиери и автор на De laudibus novae militiae, текста, свързан с кодираното послание на тамплиерския меч.
17.
Напуснаха разрушения параклис и пресрещнаха монаха, който прекосяваше откритата поляна. Ако се съдеше по белите кичури, изскочили изпод широката му сламена шапка, по очилата и по покритото му с бръчки лице, монахът бе над седемдесет, но дори така пак бе прекалено млад, за да е бил свидетел — освен като малко дете — на опожаряването на двореца по заповед на Луц Келерман.
Монахът заговори с тих и равномерен глас. Кошницата в ръката му беше пълна с орехи.
— Il mio nome è Fratello Timothy. Lo posso aiutare? — Казвам се брат Тимотей. Мога ли да ви помогна?
— Parla inglese? — попита го Холидей. Той говореше добре италиански, докато Пеги знаеше едва няколко фрази, с които да си поръча обяд в някой ресторант.
— Да, разбира се — отвърна брат Тимотей. Говореше като образован и интелигентен човек.
Холидей реши да кара направо, без никакви заобикалки.
— Това ли е Вила Монтесано, в която през 1943 година са били унищожени държавните архиви на Неапол?
— Да — отвърна брат Тимотей.
— От есесовец на име Луц Келерман?
— Той не ни се е представил, господин…?
— Холидей. Доктор Холидей, ако трябва да съм точен.
Реши да използва всичките си муниции.
— А! — възкликна брат Тимотей. — А вашата спътница?
— Казвам се Пеги, Пеги Блексток.
— А! — възкликна отново брат Тимотей. — Какво интересно име. Означава „черен чорап“, а през XVII век черните чорапи са били част от официалното облекло на английските благородници, докато простолюдието носело не толкова официални сини чорапи. Вероятно това е произходът на вашето име. — Той посочи кошницата в ръката си. — Събирах орехи за някои експерименти с орехов екстракт, които правя с надеждата да открия лек срещу високото кръвно. Ще бъдете ли така любезни да ми кажете какво правите тук. — Това не беше въпрос.
Монах, който бе етимолог и изследовател. Интересна комбинация. Посланието бе недвусмислено: брат Тимотей не бе някой провинциален невежа и не можеше да бъде заблуден току-така. Холидей реши да подходи по-предпазливо.
— Ами… доста е объркано — поколеба се той.
Монахът вдигна кошницата с орехи.
— Аз съм един уморен стар човек — каза брат Тимотей. — Не бива да стоя прекалено дълго на слънце. Краката ми се подуват като наденички. Вероятно ще бъдете така любезни да ме придружите за чаша чай? Държа някои неща в градинарската барака.
Монахът се запъти към нея, а Холидей и Пеги го последваха.
Бараката разполагаше само с едно, но доста комфортно помещение, прозорци имаше и от четирите страни, а стените между тях бяха заети от лавици, отрупани с глинени саксии. Подът бе покрит с каменни плочи, застлани с ръчно плетен килим. Брат Тимотей бе подредил доста уютно кътче под един от прозорците: малко бюро, походна печка, метален чайник, още един стар порцеланов чайник, използван за запарване, няколко чаши. Имаше още буркан, пълен със захар на бучки, нож за белене и няколко лимона в малка дървена купа. Над кухненските принадлежности имаше полица с няколко прашни книги. Холидей прочете едно от заглавията: Nova genera et species plantarum от Александер фон Хумболт и Еме Бонплан. До него стоеше италианското издание на „Наръчник по практично градинарство“ от Джордж Никълсън.
Имаше два стари стола и отоманка с кожена тапицерия. Наподобяващото монашеска килия помещение ухаеше приятно на борова смола и изпечена глина. Монахът отдели няколко минути на приготвянето на чай, след което се настани на един от столовете и покани Холидей и Пеги също да седнат. Пеги избра канапенцето, а Холидей предпочете другия стол.
— Дошли сме заради меча — бавно каза той, като наблюдаваше внимателно лицето на брат Тимотей. Не последва никаква реакция.
— Какъв меч? — отвърна брат Тимотей с изражение на вежливо любопитство.
— Тамплиерският меч, открит от Амедео Маури сред руините на Помпей и подарен на Адолф Хитлер от Дучето, Бенито Мусолини.