— Александър фон Хумболт, същият, в чест на когото са кръстили Хумболтовото течение в Пасифика, макар и с известно закъснение, не смятате ли? Доколкото си спомням, той е роден в средата на XVIII век.
— Това е крипсис. Отворете книгата — подкани го брат Тимотей.
Холидей отвори книгата. Това съвсем не бе трактат по ботаника от XIX век. В ръцете си държеше скъпо цветно фотокопие на илюстриран средновековен ръкопис, подвързан с кожа. Прочете на глас първите редове от текста, написан на латински:
— In principio creavit Deus caelum et terram terra autem erat inanis et vacua et tenebrae super faciem abyssi et spiritus Dei ferebatur super aquas dixitque Deus fiat lux et facta est lux. — Спря за миг и с лекота преведе познатите слова: — „В началото Бог сътвори небето и земята. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше на бездната, и Дух Божи се носеше над водата. Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.26“ — Замълча отново и вдигна поглед към беловласия монах. — Това са първите редове от Битие от Вулгата27, латинския превод, направен директно от староеврейски, а не от гръцки.
— Браво — похвали го брат Тимотей. — Както знаете, повечето религиозни документи от Средновековието започват с молитва или цитат от Светото писание. Опитайте се да приложите кода, скрит в златната лента, и ми кажете какво откривате. — Той се пресегна, отвори тясното чекмедже на бюрото и извади бележник и молив. Холидей придърпа стола си до масата, а Пеги застана така, че да наднича над рамото му. Миг по-късно Холидей бе готов да изрече първите думи от едно послание, останало неразчетено в продължение на повече от осемстотин години.
— „До преподобния Отец в името на Исус и до всички наши приятели във френските земи, до които стигне това писмо: Това са думите на епископ Гийом дьо Рошфор, сенешал и заместник на Великия магистър. Чуйте словата му и се вслушайте в тях…“
— Получава се! — възкликна Пеги. — Продължавай, Док!
Когато Холидей завърши превода, навън бе започнало да се мръква, но той вече бе успял да запише целия текст на тайното послание върху бележника пред себе си. То очевидно бе написано в стихотворна форма:
— Крепостта на Пилигрима е друго название на замъка Пелерин — каза брат Тимотей.
— Това е много поетично, но какво точно означава? — попита Пеги.
— Според мен означава, че трябва да отидем в Светите земи — каза Холидей. — Заминаваме за Израел.
18.
— Интересна история — заяви Рафи Вануну, професор по средновековна археология в Еврейския университет в Йерусалим.
Професорът бе изключително привлекателен мъж в края на четирийсетте или началото на петдесетте, с продълговатото лице с квадратна брадичка, характерно за повечето евреи, родени в Мароко. Тъмната му коса бе изпъстрена със сиво, а от двете страни на устните му се спускаха дълбоки бръчки. Имаше мургав тен и леко присвития поглед на човек, който прекарва значителна част от времето си под изпепеляващото слънце на пустинята.
Пеги Блексток и Джон Холидей стояха в комфортно обзаведения кабинет на Вануну в университета. Бяха разказали на мъжа, седнал от другата страна на бюрото, кратка версия на случилото се след като бяха напуснали Съединените щати. Пропуснаха единствено престрелките и труповете.
— И как така се озовахте пред вратата точно на моя кабинет? — попита професорът.
— Научихме името ви от един мейл, който Стивън Брейнтрий от университета на Торонто е изпратил на моя вуйчо — каза Холидей.
— А, Стивън, много добре го познавам, разбира се. Кралският музей на Онтарио е от световна класа. Чувал съм и за вуйчо ви.
— Професор Брейнтрий спомена, че знаете много за замъците на кръстоносците — каза Пеги.
— Зная нещичко — усмихна се той, като усмивката му очевидно бе предназначена само за Пеги.
Холидей се подразни от неприкрития интерес, който израелският професор проявяваше към нея. Това бе абсурдно — разликата във възрастта им бе толкова голяма, че той можеше да й бъде баща.
— Интересува ни конкретно замъкът Пелерин — каза малко рязко Холидей.
— Крепостта на Пилигрима — каза Вануну. — Докторската ми дисертация бе посветена на нея. По-голяма е от Крак де Шевалие в Сирия. Никога не е била превзета с обсада или щурм в продължение на повече от двеста години. Била е последният бастион на рицарите тамплиери в Светите земи.
26
Цитатът е от Бит. 1:1-3 според православната Библия, изд. Св. Синод на българската църква, 1982. — Б.пр.
27
Вулгата (Vulgata) е превод на Библията, направен в началото на V в. от св. Йероним, който заменя по-стария превод, наречен Vetus Latina. Ползван е от католическата църква като каноничен повече от 1500 години. На събора в Тренто през 1546 г. е обявен за единствения автентичен превод, като едва Вторият ватикански събор от 1979 г. одобрява нов превод на Библията, наречен Нова Вулгата (Nova Vulgata). — Б.пр.
28
Саладин (1137–1193) е кюрд по произход, султан на сарацините в Египет и Сирия през втората половина на XII в., описан в западноевропейската средновековна история и литература като най-силния и най-благородния противник на кръстоносците. По време на битката при Акра научава, че крал Ричард Лъвското сърце е болен, и му изпраща своите лекари, „защото си струва да помогнеш на достоен противник“. Слави се като мъдър и добър владетел и сред арабите. След смъртта му през 1193 г. в хазната му няма пари за собственото му погребение — Саладин е раздал цялото си богатство на бедните. — Б.пр.