Макар и полуразрушен, огромният замък се бе съхранил в достатъчна степен, че да даде представа как е изглеждал някога. Ако се погледнеше от ниските руини откъм морето навътре към сушата, замъкът бе по-дълъг от две футболни игрища, взети заедно. В най-тясната си част бе широк на половината на това. Вътрешната стена бе увенчана със северна и южна кула, по периферията на по-високия вътрешен двор на замъка бяха вкопани крипти, а в средата му се издигаше масивната кула на цитаделата.
Крепостните стени ограждали замъка от три страни, включително и откъм морето, където имаше дига и дълъг вълнолом, запазен до наши дни, който навлизаше навътре в плиткото естествено пристанище. Тук бяха хвърляли котви каравели с триъгълни платна, наречени латински, а също и ханзейски когове с хоризонтални рей, за да свалят товара си на сигурно място, недосегаеми за всеки нападател по суша.
Около централната кула на цитаделата бе имало пет големи помещения, всяко по трийсетина метра дълго. Единствените следи, останали от тях, бяха каменните им основи и призрачните им очертания в пръстта. Тук-там растяха високи туфи трева, между които се виждаше някоя и друга каменна плоча, маркираща — подобно на белег по лицето на земята — мястото, където някога е имало коридор.
— Игла в купа сено — каза Пеги, докато оглеждаше обширния вътрешен двор на замъка. — Това е огромно пространство!
Рафи Вануну отново бръкна в джоба си, но този път извади прегъната карта. Това беше скица на археологическите разкопки, извършени преди много години, когато самият той прекарал като студент три лета тук. Завъртя я в ръце, за да се ориентира, и попита:
— Какво гласеше онова твое стихче?
Холидей го изрецитира наизуст:
— Черните води вероятно са свързани с водоснабдителната система на замъка — предположи професорът, който ту свеждаше поглед към скицата, ту вдигаше глава, за да огледа огромния вътрешен двор и руините на цитаделата.
— Спомена, че има извор и някакво водохранилище — обади се Пеги. — Може да става въпрос именно за него.
— Не виждам как е възможно да скриеш съкровище в отворена отгоре цистерна или басейн — каза Вануну.
— По-вероятно става въпрос за някой от кладенците.
— Къде са те? — попита Пеги, след което приближи и надникна през рамото на Вануну. Ръката й докосна неговата. — Покажи ми ги.
— Отдавна ги няма — отвърна професорът. — Когато започнахме разкопките, не открихме и следа от кладенец. — Той сви рамене. — Все пак имайте предвид, че едва бяхме започнали да проучваме терена, когато от Военното министерство ни изгониха и предоставиха замъка на Шайет 13.
— Нека опитам аз. Кой знае, може да се справя по-добре — каза Холидей и пристъпи между Пеги и Вануну, за да види скицата. — Стихът казва следното: „и жажда за познания безмълвна в стени свещени в кръг витае…“. Струва ми се, че става въпрос за черква. — Посочи скицата. — Този продълговат овал с квадратче в единия край, близо до стената откъм морето, какво представлява?
— Подземие или крипта, където смятаме, че е имало параклис — отговори Вануну. — Нарекохме го Кръглата черква.
— Построена е по подобие на черквата на Божи гроб в Йерусалим — каза Холидей. — Подобно на всички тамплиерски черкви.
— Точно така — съгласи се професорът.
— Стени свещени… — каза Холидей. — Струва си да опитаме.
Започнаха да се спускат бавно по земния насип, проправяха си път сред отломките от някогашния каменен зид.
— Ако съдя по думите ви, не сте от хората, които робуват на стереотипи по отношение на тамплиерите — каза Вануну.
Пеги, която вървеше между тях, се разсмя.
— Док не робува на никакви стереотипи и на никакви авторитети не само по отношение на тамплиерите. Но това май е семейна черта.
— Не вярвате ли в християнското благочестие и набожност на тамплиерите? — попита професорът и повдигна иронично вежда.
— Смятам, че част от тях са били религиозни фанатици — отвърна Холидей. — Повечето са били наемници. По това време е имало доста безработни рицари. Някои от тях може да са вярвали в каузата, но не са били много. — Той поклати глава. — Самият аз съм участвал в не една и две войни, професоре, и във всяка от тях винаги е ставало въпрос за пари под една или друга форма. Кръстоносните походи не правят изключение.