— Може и да е пещера — подвикна Вануну. — Теренът е карстов. Подземните води, които се стичат от планината, са довели до образуването на множество пещери. Възможно е под Пелерин да има цял лабиринт от пещери.
— Имам клаустрофобия — оплака се Пеги. — Трябваше да заснема една фотосесия за „Нешънъл Джиографик“ в Карлови Вари и се проклинах всяка минута. Пещерите са гадни!
— Ние ще те пазим! — разсмя се Вануну.
— Мисля, че открих нещо — извика Холидей.
— Много си бърз — каза професорът, който оглеждаше руините в другата част на параклиса заедно с Пеги, и двамата тръгнаха към Холидей, който бе спрял на мястото, където някога се бе намирал канцелът.
— Много си скептичен — каза Пеги.
— Археологията никога не е толкова лесна — отвърна Вануну. — Повечето от нас никога не намират нищо.
— Мислех, че откривателят на Троя е бил аматьор — отвърна тя. — А онзи, който е намерил свитъците от Мъртво море, не беше ли козар или нещо подобно?
— Откъде знаеш всичко това? — попита Вануну.
— С Док поговорихме на тази тема, докато обядвахме вчера в кафенето на един сук30. Според него повечето големи археологически открития били направени съвсем случайно.
— Мисля, че Док не ме харесва — каза професорът, докато се приближаваха към Холидей.
Пеги се засмя.
— Не го приемай лично. Док не харесва никой, който харесва мен. Подхожда доста покровителствено.
— Шегуваш ли се? — възкликна професорът.
— Кой се шегува? — попита Холидей.
Вануну не отговори на въпроса.
— Какво намери?
— Един камък — отвърна Холидей и посочи нещо в земята.
— О! — каза Пеги. — Точно това търсехме, един камък! И какво му е специалното?
— Осмоъгълен е — обясни Вануну и приклекна, очевидно заинтригуван. Разчисти тънкия слой прахоляк и разкри целия камък. Всъщност това бе каменна плоча от настилката на параклиса с диаметър около деветдесет сантиметра. Като че ли някога върху него бе имало барелеф, но изображението отдавна се бе изтрило. — Част от пода. Ако съпоставим параклиса с черквата на Божи гроб, това място би съответствало на Скалата на Голгота31.
— Значи осмоъгълна плоча за под — каза Пеги. — Какво я прави толкова важна?
Холидей коленичи до Вануну и започна да разчиства прахоляка и мръсотията с ръце.
— Всички останали камъни са квадратни и са разположени ветрилообразно около този. Този камък е център на нещо.
Вануну се изправи и избърса ръце.
— Ще отида до колата. Трябва да взема инструменти.
— Ще дойда с теб — побърза да добави Пеги.
Холидей се канеше да каже нещо, но размисли и реши да замълчи. Дори се опита да придаде на лицето си възможно най-равнодушно изражение. Каза само:
— Не се бавете.
— Няма — обеща Вануну.
Двамата с Пеги прекосиха потъналия в руини вътрешен двор. Холидей ги наблюдаваше как „случайно“ залитат и се бутат един в друг, докато вървят по пътеката, която водеше към тойотата. Главите им бяха сведени една към друга и двамата си бъбреха като стари приятели.
Вътрешната крепостна стена скри Вануну и Пеги от погледа му и Холидей продължи да разчиства мръсотията, покрила този участък от пода. Разположението му срещу две издадени напред секции от основата предполагаше, че някога е бил част от страничен параклис, а може би е бил дори Олтарът на скърбящата Богородица32, неизменна част от почти всяка тамплиерска черква. И тъй като като момче бе прекарал няколко години като иподякон в енорийската черква, Холидей още помнеше латинския химн с ритмичния му хореичен тетраметър:
Pertransivit gladius. Още един меч. Олтарът на скърбящата Богородица в черквата на Божи гроб представляваше каменна ниша със статуята на плачещата Дева Мария, заобиколена от свещи. Холидей бе почти сигурен, че и тук, в Пелерин, е имало аналог на въпросния олтар. В такъв случай осмоъгълният камък би трябвало да се е намирал точно пред олтара.
30
Сук (ар.) — открит пазар и търговски квартал в арабските и берберските градове. — Б.пр.
31
Във въпросната черква има стъклена витрина с къс разцепена скала от Голгота, тъй като според Евангелие от Матея (Мат. 27:51 — „и земята се потресе; и скалите се разпукаха“), когато Исус издъхнал на кръста, станало земетресение и скалите се напукали. — Б.пр.
32
Олтарът на скърбящата Богородица (Stabat Mater) се намира в черквата на Божи гроб на мястото, на което Мария стояла в подножието на кръста. Издигнат е в памет на Мария заради смъртта на сина й. — Б.пр.