Яркото слънце напичаше камъните. В небето прелетя ято жълтокраки чайки, спускаха се и завиваха рязко, подвикваха си остро, яхнали бързите въздушни течения. На стотина метра от мястото, на което работеше Холидей, морските вълни се разбиваха с приглушен рев в скалистия бряг.
Докато Пеги и Вануну се върнат, Холидей вече бе разчистил площ с размери четири на четири метра и бе разкрил изящна мозайка от каменни плочи, наредени като ветрило около централния осмоъгълник.
Пеги и професорът бяха взели най-различни инструменти от багажника на ландкрузъра, включително кирка, геоложко чукче, права лопата, кутия с фини инструменти и четчици, три кърпи и две фенерчета. Освен това професорът бе взел хладилна кутия с бутилки минерална вода „Невиот“ и сандвичи, както и термос леденостуден сладък чай.
— Здраво си поработил — отбеляза Вануну.
— Така е — съгласи се Холидей.
Вануну подаде на Пеги сандвич, увит във восъчна хартия, подхвърли един и на Холидей, накрая си взе и той. Холидей седна на един камък от основата на параклиса и разви сандвича. Огледа го внимателно и каза развеселено между две хапки:
— Къде си успял да намериш сандвич с шунка и сирене в Израел?
— Имам си своите източници! — смигна му професорът.
Нахраниха се бързо и професорът им подаде по една бутилка студена изворна вода.
— Какво следва? — попита Пеги, след като отпи глътка.
— Имам идея — каза Холидей.
Изправи се, отиде до осмоъгълния камък и го поля с вода. Нагорещеният камък потъмня. Вануну застана до Холидей и надникна над едното му рамо, а Пеги над другото.
— По дяволите! — промърмори израелският професор.
По повърхността на влажния камък се очерта избледнял геометричен мотив: върху осмоъгълния камък бяха преплетени изображенията на два квадрата, завъртени един спрямо друг така, че образуваха звезда с осем лъча. В центъра на звездата съвсем ясно се виждаха две букви: PG.
— Какво е това?
— Звездата на Лакшми — обясни Холидей. — Смята се, че символизира осемте вида богатство според индуистите. Александър Велики донесъл този символ от Индия, а векове по-късно го заимствали и масоните.
— Това също така е и арабски символ — добави Вануну. — Това е знакът, с който мюсюлманите отбелязват края на всяка сура от Корана. Преди години стана голям проблем, защото звездичките на повечето пишещи машини, произведени на запад, имат шест върха и мюсюлманите ги идентифицират със звездата на Давид. Наложи се производителите да сменят звездичките с осемлъчеви.
— Това е глупаво — намръщи се Пеги.
Вануну сви рамене.
— Ние не сме по-малко глупави — в израелските учебници по математика отсъства знакът „плюс“, защото това е християнски символ. Вместо това използваме плюс, на който сме махнали долната чертичка. Вие, християните, да не би да слагате звездата на Давид на върха на коледните си елхи, макар Христос да е евреин?
— Целият свят е глупав — въздъхна Холидей. — Затова се водят толкова много войни.
— А какво означава това PG? — попита Пеги.
— Нямам представа — сви рамене Вануну.
— Аз имам — каза Холидей. Водата бе започнала да се изпарява под палещите лъчи на слънцето и осмоъгълната звезда бързо избледняваше. Той я поля пак и символът се появи отново.
— Няма ли да ни кажеш? — подкани го Пеги.
— Petramivit glaidus — каза Холидей. — С меч прободено.
Вануну коленичи до камъка с къса четка и мистрия в ръка. Почисти внимателно осемте страни, като първо изчегърта, а сетне изчетка насъбралата се кал и мръсотия. Дали случайно, или не, а може би в резултат на изминалите почти хиляда години, централната плоча не бе съединена с останалите с мазилка. Холидей сипа още вода върху току-що почистения луфт между камъните. Водата се оттече.
— Интересно…
— Подай ми лоста — каза Вануну.
Пеги му го донесе. Археологът заби острия край на закаления стоманен лост в тясната цепнатина между камъните и натисна. Камъкът се повдигна с два-три сантиметра. Вануну натисна по-силно и камъкът се повдигна с цяла педя, а междувременно Холидей пъхна в отвора някаква отломка от каменната стена и така не му позволи да се затвори.