Выбрать главу

— Някой ще доплува дотам с геоложкото чукче и ще удари с него по камъка, докато не се счупи. Ще го пръсне като зрял домат.

— Това едва ли може да се нарече професионално археологическо проучване — отвърна Вануну.

— Голяма работа! — каза Пеги. — Да го направим!

— Аз не съм добър плувец — отвърна професорът.

— Та това са само петдесет-шейсет метра — учуди се Пеги. — Дори хамстер може да доплува дотам.

— Изобщо не мога да плувам — призна Вануну и се изчерви от неудобство. — Така и не се научих.

— Док?

— Идеята беше твоя. Аз предпочитам да се върна с гумена лодка и подходящи инструменти и да го направя както трябва.

— И да слезем отново по онази стълба? — Пеги се намръщи. — В никакъв случай! — заяви тя, събу си маратонките и си разкопча джинсите.

— Какво правиш? — попита смаяно Вануну.

— Каня се да плувам — отвърна тя и седна на ръба на езерото. Събу си джинсите, смъкна блузата и протегна ръка. — Чукчето, моля — каза на Холидей.

Той й го подаде ухилен, а тя го пъхна в ластика на бикините си. Вануну я гледаше изумен, сякаш е полудяла.

— Какво има? — намръщи се Пеги. — Нуждая се от кола маска или какво?

Професорът се изчерви като домат.

Пеги се обърна, потопи пръстите на единия си крак във водата и потрепери.

— Уф, студено!

— Хайде, хлапе, след като успя да преплуваш реката зад къщата на вуйчо Хенри през май, значи можеш да преплуваш и едно езерце в Израел през август.

Тя го изгледа кръвнишки, обгърна с ръце раменете си и пристъпи предпазливо във водата.

— Да очаквам ли някоя противна гадинка, която се въди във водата? — извика, извърнала поглед към Вануну и Холидей. Гласът й отекна в пещерата с размерите на катедрала. — Дъното е хлъзгаво.

— Нарича се микробен килим — отвърна й израелският професор. — Така се образува тинята. Няма нищо, което да хапе.

— Няма слепи червейници?

— Няма слепи червейници!

Пеги бе навлязла във водата до кръста. Пое дълбоко въздух, задържа го и се гмурна под повърхността, след което изскочи, като плюеше вода.

— Леденостудена е! И е солена!

Хвърли се грациозно напред и заплува почти без да предизвиква вълнички с елегантен и мощен австралийски кроул.

— Невероятно! — възкликна смаяно Вануну. — Прелест!

— Винаги е била делфинът в семейството — гордо каза Холидей, впечатлен от възхищението в гласа на професора. — В това отношение е ненадмината, но доколкото зная, за първи път плува в подземно езеро.

Пеги стигна до варовиковия остров за по-малко от минута. Излезе от водата, отметна мократа коса от лицето си и измъкна геоложкото чукче от ластика на бикините си. Обърна се към двамата мъже, които стояха в очакване на отсрещния бряг.

— Има ли значение къде точно ще ударя? — извика, за да надвика грохота на водопада.

— Тези образувания са по-крехки, отколкото изглеждат — отвърна Вануну. — Където и да удариш, все ще се счупи.

Пеги се обърна към камъка и вдигна чукчето.

— Това е краят на хилядолетните усилия на майката природа — промърмори професорът.

Пеги удари силно с чукчето и звукът, който отекна, наподобяваше черковна камбана. Не се случи нищо. Тя вдигна отново чукчето и замахна втори път.

— Напука се! — извика развълнувано. Обсипа скалното образувание с удар след удар, докато най-сетне го натроши на парчета. — Мисля, че е някаква статуя! — Удари още по-силно. Сърцето на Вануну се присвиваше при всеки удар.

— Статуя! — прошепна той. — И тя я унищожава!

Пеги продължи да удря с чукчето. Внезапно спря.

— Какво има? — извика Холидей.

Пеги продължи да нанася удари, но вече по-предпазливо и с по-малко сила.

— Има нещо вътре! — отекна гласът й.

— Какво е? — отново извика Холидей.

Пеги се обърна и отново пъхна чукчето в ластика на бикините си. В сгъвката на лакътя си, долепена до тялото, придържаше някакъв предмет.

— Какво е? — обърна се Вануну към Холидей.

— Не мога да видя. Предполагам, че е някакъв съд.

Пеги отново се плъзна във водата и заплува на една страна. След минутка стигна до брега, излезе от водата, потрепери, настръхнала цялата, и подаде на Холидей предмета, който държеше. Оказа се цилиндричен съд от алабастър с дължина двайсет и пет сантиметра и диаметър осем, запечатан в горния край с черно, наподобяващо катран вещество.