— Почти позна — отвърна Вануну, докато плъзгаше внимателно инструмента в алабастровия съд. — Това е акушерски форцепс за израждане на бебета. — Придвижи гладките стоманени щипки на желаното място и направи знак на Холидей. — Дръж здраво!
Холидей се наведе и хвана здраво алабастровия съд с две ръце. Бавно, много бавно, с вбесяваща предпазливост, Вануну извади форцепса от съда, здраво стиснал „плячката“ си между щипците.
— Момче е — пошегува се Пеги. — Или парче от ауспуха на стария ми форд.
— Ръкопис е! — Гласът на Вануну трепереше от вълнение.
— Не искам да ви казвам на какво ми прилича — обади се Холидей.
— Иска да каже — обясни Пеги със студен тон, — че му прилича на изпражнение.
Беше права. Предметът, уловен от облите щипци на форцепса, бе дълъг около двайсет и пет сантиметра, имаше почти кръгла форма, тъмен цвят и грапава повърхност.
— Корозия — обясни Вануну. — Патинирано сребро в логичен стадий на корозия след толкова години.
— Как ще го почистим? — полюбопитства Пеги.
— Ще подходим изключително предпазливо — обясни професорът. — Първо електролитна вана, после ще пуснем ток, накрая ще го поставим за няколко минути във вана за ултразвуково почистване, за да премахнем и последните наслоения.
— А след това? — попита Пеги. — Ще можем ли да го развием?
— Съмнявам се — призна Вануну. — След като почистя свитъка, ще го нарежа на парчета с лазерен нож. Ако открия корозия между отделните слоеве, ще се наложи да поставя всяко парче в електролитна вана. После ще им направя рентгенови снимки и ще ги поставя между тънки листове инертна пластмаса. Едва тогава ще можем да прочетем написаното… ако там изобщо е написано нещо.
— А ние какво да правим? — попита Холидей.
— Върнете се в хотела. Вечеряйте в Стария град. Идете в „Амиго Емил“. Това е малко непретенциозно заведение на пазара „Ел Ханка“. Кажете на Емил, че ви изпращам аз. Обадете ми се на сутринта и може би ще имам какво да ви покажа. Най-вероятно ще остана тук през цялата нощ.
— Можем да се отбием по някое време — предложи Пеги.
— Не, не можем — категоричен бе Холидей. — Нека оставим човека да работи на спокойствие.
— Сигурен ли си, че не искаш да останем? — попита Пеги.
— Вървете, оставете ме да работя — каза Вануну. — Останете ли, ще се отегчите до смърт само след половин час. — Той се усмихна. — На тръгване се отбийте в университетската книжарница и си купете някоя книга за Медния свитък33. Има ги в изобилие. Прочетете я и се образовайте.
— Добре — каза Пеги.
— Хайде — подкани я Холидей и тръгна към вратата.
Пеги го последва, но едва след като се наведе и целуна смаяния професор по бузата.
Старият град е най-древната част от Йерусалим с площ по-малко от 1 км2. Намира се в югозападния край на съвременния град и е ограден с крепостна стена. От средата на XIX век е разделен на четири квартала: християнски, разположен на северозапад, мюсюлмански на североизток, еврейски на югоизток и арменски, най-малкият от всички, който заема югозападното ъгълче на Стария град.
През двайсетте години на двайсети век, когато Йерусалим бил управляван от британците, новоназначеният губернатор на града, изключително далновиден мъж на име Роналд Сторс, разпоредил всички строежи в града — и в старата, и в новата част — да се извършват с меза, наричан още йерусалимски камък, мраморизиран варовик, добиван в кариери край града. Решението му не само осигурило така нужните за един почти фалирал град работни места, но придало на Йерусалим хармоничен вид и предпазило Стария град от неизбежните при други обстоятелства радикални промени, които щели да настъпят с течение на времето. Любителите на старините, архитектите и туристическите гидове продължават да славят Сторс и до днес.
Ограденият с каменна стена Стар град приличаше на лабиринт от преплетени лъкатушни улички, които сякаш някоя гигантска ръка бе уловила и смачкала до лилипутски размери. На пръсти се брояха улиците, които бяха достатъчно широки, та по тях да мине автомобил, а повечето бяха толкова тесни, че разпереше ли ръце, човек щеше да докосне фасадите на сградите от двете страни.
33
Медният свитък е сред най-прочутите от т.нар. Свитъци от Мъртво море, открити в пещерите под и около хълма Кумран. Намерен е от археолозите през 1952 г. и представлява два листа (или по-скоро пластини) от мека мед, свързани с нещо като нитове. Съдържа карта и опис на съкровища, които юдеите са укрили на 63 различни места от римляните; част от местата са кодирани, а поради спецификата на използваните библейски мерни единици е невъзможно да се определят нито теглото на съкровището (предимно злато и сребро), нито точните места, където е скрито. Въпреки това Медният свитък вълнува въображението на археолози, авантюристи и иманяри от цял свят. — Б.пр.