„Амиго Емил“ се оказа досущ както го бе описал Рафи Вануну — забутано непретенциозно заведение, разположено на тясна уличка в Християнския квартал, в непосредствена близост до Дамаската порта. Единственото свидетелство, че тук има ресторант, бе най-обикновената овална табела над вратата с нарисувани върху нея чаша, нож, вилица и нещо, което наподобяваше купичка супа, над която се издига пара.
Салонът изглеждаше така, сякаш е бил издялан в голата скала. Масите бяха от светло дърво, а плотовете образуваха неща като рамка, в която бяха вградени сини керамични плочки, столовете бяха дървени с прави облегалки и меки възглавнички, а храната — превъзходна. Преди време Пеги бе прекарала цял месец в опустошения от война Бейрут, затова тя избра менюто. Започнаха с арабски мезета, поднесени в бели керамични купички, и няколко прясно изпечени арабски питки.
Продължиха с малки — с размерите на испански тапас — порции хумус, баба гануш, пикантен кибех с агнешко, арабски сладкиш карабадж халаб, тахан и люта разядка мухамара. Цялата тази храна прокараха с леденостудена бира „Макаби“.
Когато приключиха с вечерята, Емил, собственикът, ги поведе няколко стъпала надолу в задния салон на заведението, където Холидей и Пеги се отпуснаха върху огромни възглавници. Поднесоха им кафе и баклава.
— Както преди няколко часа бяхме попаднали в капан в замъка на кръстоносците, така сега се наслаждаваме на тези толкова вредни за зъбите сладкиши — отбеляза щастливо Пеги, докато облизваше медения сироп от пръстите си. — Този живот ми харесва!
— Не забравяй да преброиш труповете, които до момента са пет — каза Холидей и отпи от кафето си. — Това не е игра от рода на „Къде се намира Кармен Електра“ или как й беше името?
— Кармен Сандиего34 — отвърна Пеги. — Успокой се, Док. Само се опитвах да разведря обстановката.
— Извинявай — каза той. — Но разсъждавам върху случилото се и нещата не ми се връзват.
— Като например?
— Много са. Да започнем с намирането на меча от бащата на Броудбент в компанията на вуйчо Хенри например. Знаем, че това е лъжа. Кар-Харис изобщо не спомена името му, как тогава Броудбент младши е научил за меча?
— Какво друго?
— Откъде хората на Келерман са разбрали, че отиваме в Англия? Освен това те ни очакваха във Фридрихсхафен от мига, в който слязохме от ферибота. Онзи монах…
— Брат Тимотей — подсказа му Пеги.
— Точно така. Откъде брат Тимотей е научил, че отиваме във Вила Монтесано точно в този момент? Той сякаш очакваше да се появим там. — Холидей замълча. — А има и някои неща, свързани с добрия професор — добави замислено.
— С Рафи? — Пеги се намръщи. — Какво имаш предвид?
— Всичко е прекалено хубаво, за да е истина.
— Онзи професор в Торонто, Брейнтрий, предложи да се срещнем с него — възрази Пеги. — Да не би да намекваш, че и той е замесен в някаква световна конспирация?
— Не зная, Пег. Казах ти, нещата просто не се връзват.
— Мисля, че просто си параноик.
— Кар-Харис е мъртъв. Един от нападателите, които стреляха по него, е мъртъв. Двама от охранителите на Келерман са мъртви. Онзи старец, Драбек, също е мъртъв. Това не е параноя, това са факти.
— Които нямат нищо общо с Рафи!
— Всичко около него е толкова навременно и удобно — изсумтя Холидей.
— Какво означава това? — попита Пеги.
— Кодираното послание ни отвежда до замъка Пелерин. Замъкът се оказва военна база и, хоп, Рафи Вануну ни осигурява разрешително за достъп. Попадаме в капан, тъй като някой ни следва по петите, и там съвсем случайно се оказва лодка, която ни чака да се качим. Не вярвам в подобни съвпадения.
— Рафи позвъни на някого от хотел „Меридиен“, за да му съобщи къде е оставил лодката. Според мен това обяснява нещата — каза Пеги. — Щели да я използват за някакво учение следващия уикенд или нещо подобно.
— Да, или нещо подобно — отвърна с насмешка Холидей.
— Тревожиш се, че той ме харесва прекалено много и че чувството е взаимно — каза Пеги.
— И това също — изсумтя Холидей.
— Стар мърморко такъв! — засмя се Пеги. — Вземи си още едно парче баклава.
Появи се Емил, собственикът на заведението, с неловка усмивка, която подсказваше, че е време да затваря. Холидей си погледна часовника. Минаваше единайсет.
— Време е да се прибираме в хотела — каза той.
34
Става въпрос за серия от образователни игри и тв програми с главна героиня Кармен Сандиего. Основните теми в тях са географията и историята. — Б.пр.