— Може би така вярвате, барон Мелиадус, може би живеете с подобни убеждения…
— Какво искате да кажете, всемогъщи кралю?
— Имаме предвид маниакалната ви обсебеност що се отнася до онзи германец Хоукмун и шепата негодяи от неговото обкръжение. Те нямат нищо общо с нашите интереси. Те няма да се завърнат, а дори и да посмеят да го сторят — ние ще ги смажем. Опасяваме се обаче, че сте движен единствено от желанието за мъст и че сте превъплътили тази жажда за мъст във вярата, че Тъмната империя е под заплахата именно от обектите на това ваше болезнено желание.
— Не! Не, всевиждащи принце! Кълна се, не е така!
— Оставете ги там, където са, барон Мелиадус. И се занимавайте с тях само ако дръзнат да припарят отново.
— Велики кралю, те са потенциална заплаха за империята. Съществуват и други сили, които ги подкрепят — инак как щяха да се сдобият с машината, която ги изтръгна в последния миг от нашата желязна хватка? В момента не разполагам с достатъчно доказателства за това твърдение, но ако ми позволите да работя съвместно с Тарагорм и да използвам познанията му, за да открия местонахождението на Хоукмун и неговите съратници — тогава ще ви представя наистина неопровержими доказателства!
— Съмняваме се, Мелиадус, съмняваме се. — Този път в мелодичния глас се прокрадна мрачна нотка. — Но ако тези занимания не попречат на задълженията, с които възнамеряваме да ви натоварим, можете да посетите двореца на Тарагорм и да потърсите съдействието му за залавянето на вашите врагове…
— Нашите врагове, всевиждащи принце…
— Ще видим, бароне, ще видим.
— Благодаря ви за оказаното ми доверие, ваше величество. Обещавам, че…
— Аудиенцията не е приключила, барон Мелиадус, защото все още не сме разговаряли за задълженията, които споменахме преди малко.
— За мен ще е чест да ги изпълня, благородни сир.
— Вие пръв отворихте дума, че сигурността ни била заплашена от Камарг. Ние пък вярваме, че опасността иде от съвсем друга посока. За да бъдем по-точни, смятаме, че от изток може да се появи нов враг, почти толкова могъщ, колкото и самата Тъмна империя. Нищо чудно да съществува някаква връзка между тази нова заплаха и споменатия от вас Хоукмун, а пък на всичко отгоре ни предстои да посрещнем пратеници на този нов съюз в нашия двор…
— Щом е така, велики кралю…
— Оставете ни да продължим, барон Мелиадус!
— Простете, благородни сър.
— Снощи пред вратите на Лондра са се появили двама странници, които заявили, че са емисари от империята на Азиакомуниста. Пристигнали са по загадъчен начин — което идва да покаже, че разполагат с непознати за нас средства за придвижване, тъй като са съобщили, че били напуснали своята столица само преди два часа. По наше мнение тези емисари са дошли тук със същата цел, с каквато наши пратеници биха посетили някоя интересуваща ни страна — с други думи, за да шпионират. Ние също трябва да се възползваме от случая и да разучим размерите на тяхната сила, защото нищо чудно в най-скоро време да влезем във война. Безсъмнено на скорошните ни успехи в Близкия и Средния изток са предизвикали безпокойствието им. Трябва да научим колкото се може повече за тях и освен това да им внушим, че не им мислим злото, и да получим разрешение да изпратим свои емисари в тяхната страна. Успеем ли, бихме желали, барон Мелиадус, вие да сте един от тези емисари, тъй като разполагате с огромен опит в дипломатическите въпроси, с какъвто не би могъл да се похвали нито един от останалите ни поданици.
— Наистина тревожни новини, велики императоре.
— Така е, но сега е моментът да се възползваме от събитията. Вие ще бъдете техен водач. Отнасяйте се към тях с всички почести, опитайте се да ги предразположите, накарайте ги да разкажат повече за тяхната сила, за териториите, които владеят, за числеността на армията им, за възможностите на оръжията им и средствата за транспорт. Това посещение, барон Мелиадус, е свързано с много по-изразена потенциална заплаха от онази, която би могъл да представлява изчезналият замък на граф Медни.
— Може би сте прав, благородни сир…
— Не може би, а наистина, барон Мелиадус! — От устата на императора се подаде дълъг, сбръчкан език. — Това ще бъде вашата най-важна задача. Само ако намерите свободно време, можете да се посветите на съмнителното желание за мъст срещу Дориан Хоукмун и останалите.
— Но, всемогъщи кралю…
— Спазвайте стриктно инструкциите ни, Мелиадус. Не ни разочаровайте.
Този път в тона се долови открита заплаха. Върхът на езика докосна перлата, която плуваше близо до главата на краля-император, и глобусът изгуби доскорошната си прозрачност, превръщайки се в монолитна черна сфера.