След известно време той отново плесна с ръце.
— Достатъчно. Вървете си. Време е за по-екзотични забавления. — И той се намести удобно на трона, а в залата се появиха еротичните акробати и се заеха да изпълняват различни номера, които се радваха на особена популярност сред поквареното благородничество на Тъмната империя. Баронът избухна в смях, разпознал някои от участниците, и ги посочи на своите почетни гости.
— Ето онзи навремето е бил принц на Маджария, а двете девойки до него — близначките — са сестри на турския султан. Русокосата плених лично, а дорестият жребец е от България. Много от тях съм обучавал лично… — Но докато перверзните забавления действаха успокояващо върху мислите на барон Мелиадус фон Кройден, емисарите на президент-императора Чонг Манг Щен седяха все така неподвижно и мълчаливо.
Ето че и тази забава приключи и участниците се оттеглиха (съвсем очевидно за облекчение на емисарите). Освежен и ободрен, барон Мелиадус вече се питаше дали тези същества са от плът и кръв. Дошло бе време да възвести началото на бала.
— А сега, господа, — рече той и се надигна, — последвайте ме из залата, за да ви представя на всички, които се събраха в чест на вашето пристигане.
Двамата емисари го последваха с вдървени движения, извисявайки глави дори над най-високите посетители.
— Ще танцувате ли? — попита ги баронът.
— Съжалявам, ние не танцуваме — отвърна глухо Коу Шаланг Гат и тъй като според етикета първи трябваше да започнат танците гостите, никой не посмя да танцува. Мелиадус кипеше от гняв. Какво очакваше от него крал Хуон? Как да се разбере с тези два автомата?
— Нямате ли танци в Азиакомуниста? — понита той с треперещ от яд глас.
— Не и такива, каквито сте свикнали да изпълнявате тук, предполагам — отвърна Оркай Хеонг Фуун и въпреки че гласът му прозвуча безстрастно, барон Мелиадус имаше усещането, че подобни занимания са под достойнството на благородниците в Азиакомуниста. С всеки изминат миг ставаше все по трудно да се държи любезно с надутите странници. Мелиадус не беше навикнал да сдържа чувствата си, когато общува с чужденци, и тайно си обеща да се позабавлява с тези двамата веднага щом бъде удостоен с честта да поведе армия, с която да завладее Далечния изток.
Барон Мелиадус спря пред Адаз Проми, който се поклони на двамата гости.
— Позволете да ви представя един от нашите най-изтъкнати военачалници, граф Адаз Проми, Гранд констебъл на Ордена на хрътката, Принц на Пари и Защитник на Мюншен, Главнокомандващ Десетата хилядница. — Гравираната кучешка маска кимна.
— Граф Адаз предвождаше армията, с чиято помощ завладяхме Европа само за две, вместо за двадесет години — обясняваше Мелиадус. — Неговите Хрътки са непобедими.
— Баронът ме ласкае — рече Адаз Проми. — Уверен съм, господа, че в Азиакомуниста разполагате със също толкова могъщи легиони.
— Не зная, може и така да е — отвърна Коу Шаланг Гат. — От това, което чух, армията ви трябва да е свирепа като драконови кучета.
— Драконови кучета ли? Че какво е това? — попита Мелиадус, припомнил си задачата, възложена му от крал Хуон.
— Нямате ли драконови кучета в Гранбретан?
— Може би са ни известни под друго название. Не бихте ли ги описали?
Коу Шаланг Гат направи движение с жезъла.
— Те са приблизително два пъти човешки ръст — по нашите представи — и имат поне седемдесет остри като бръснач зъби. Целите са покрити с косми и имат лапи като котките. Използваме ги при лова на едни влечуги, които опитомяваме и тренираме за война.
— Разбирам — промърмори Мелиадус и си помисли, че подобни зверове ще наложат известна промяна в тактиката. — И с колко драконови кучета разполагате?
— Стигат ни — рече вторият гост.
Продължиха нататък, запознавайки се с присъстващите, всеки от които също като Адаз Проми бе подготвил по един въпрос, за да предостави на барона възможност да измъква допълнителна информация от емисарите. Постепенно стана ясно, че странниците са готови да опишат най-общо мощта на своята армия и оръжия, но и са достатъчно предпазливи, за да избягват всякакви подпитвания за числеността на тази армия и силата на оръжията. Мелиадус вече си даваше сметка, че само една вечер едва ли ще е достатъчна, за да се сдобие с нужните сведения, ако въобще му се удаде подобна възможност.
— Науката при вас е доста напреднала — рече той, докато крачеха из навалицата. — Във всеки случай е по — напреднала от нашата.