Когато настъпи вечерта и слънцето се скри зад хоризонта, а градът потъна в призрачни сенки, барон Мелиадус въздъхна облекчено и нареди на пилота да насочи орнитоптера към площадката за кацане върху покрива на двореца.
Металната машина се приземи с оглушително дрънчене и фучене, удряйки трескаво с криле във въздуха, и двамата емисари побързаха да напуснат кабината с вдървени движения.
Отправиха се към покрития с навес вход на двореца, спуснаха се по широката извита стълба и излязоха в един ярко озарен коридор, където вече ги очакваше почетната гвардия заедно с шестима офицери от Ордена на Богомолката, чиито насекомоподобни маски лъщяха на светлината. Заобиколени от ескорта, емисарите се върнаха в своите покои, където ги очакваше вечеря и почивка.
Барон Мелиадус ги изпроводи чак до вратата на покоите им, обеща им на раздяла, че на следващия ден ще разговарят за научните постижения на Гранбретан и ще ги сравняват с прогреса на Азиакомуниста, поклони се и си тръгна забързан.
Докато се носеше из халюцинаторните коридори на имперския дворец, баронът едва не се сблъска с Флана, графинята на Канбъри и най-близка родственица на краля-император.
— Милорд!
Той спря, направи й път и я погледна.
— Моите извинения, миледи.
— Изглежда, доста бързате, милорд.
— Бързам, миледи.
— И като че ли сте ядосан?
— Не сте далеч от истината.
— Не желаете ли малко утеха?
— Чака ме важна работа.
— Работата трябва да се върши на бистра глава, милорд.
— Вярно.
— С удоволствие ще охладя страстите ви…
Той понечи да продължи, сетне спря. И друг път се беше възползвал от уменията на Флана. Може би имаше право. Може би наистина се нуждаеше от утехите й. От друга страна, трябваше да се подготви за експедицията на запад. Щеше да се отправи на път веднага щом си заминеха емисарите. Това означаваше поне още няколко дни. Спомни си и предишната безсънна нощ. Дали пък наистина да не опита с любовни ласки?
— Защо не… — рече замислено той.
— Да побързаме тогава към моя апартамент, милорд — предложи нетърпеливо графинята.
Мелиадус пое ръката й и я погледна с пробуден интерес. — Ах, Флана — прошепна той. — Ах, Флана.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
МИСЛИТЕ НА ГРАФИНЯ ФЛАНА
Объркани и неясни бяха мотивите, подтикнали Флана да потърси близостта на Мелиадус, защото сложеше ли ръка на сърцето си, трябваше да признае, че не се интересуваше толкова от самия барон, колкото от поверените му емисари от Далечния изток.
Разпита го за тях, докато лежаха, все още потни, под чаршафите на нейното огромно легло и той й разкри своето безсилие, ненавистта си към поверената му задача и към емисарите, разказа й за своята истинска амбиция, която беше да отмъсти на враговете си, убийците на нейния съпруг, обитателите на Медния замък, съобщи й за откритието на Тозер и за мъдреца от затънтената западна провинция Йел, който може би знаеше единствения път към бегълците.
Баронът не спря дотук, а разкри опасенията си, че губи влияние и престиж в двора (макар да си даваше сметка, че не бива да споделя подобни тайни с която и да било жена и най-вече с Флана) и че напоследък кралят-император предпочитал да се доверява на други, като Шенегар Трот например.
— О, Флана — изстена той, почти оборен от съня и умората, — ако ти беше кралица, двамата щяхме да превърнем империята наистина във всемогъща сила.
Ала Флана почти не го чуваше, мислите й се влачеха съвсем бавно, а тя лежеше почти неподвижно, усещайки нарастващата тежест на тялото си, тъй като Мелиадус не беше успял да утеши болката в душата й, съвсем слабо бе облекчил копнежа в слабините й, а умът й беше в двамата емисари, които спяха няколко етажа по-горе.
Не след дълго тя се надигна от леглото, в което Мелиадус вече хъркаше и мърмореше в съня си, облече нощницата, постави маската си и се измъкна безшумно от стаята. Пресече няколко коридора, изкачи се по стълбището и най-сетне застана пред вратата, охранявана от войници-богомолки. Насекомоподобните маски се завъртяха въпросително към нея.
— Знаете коя към — рече им тя.
Наистина знаеха и затова се отдръпнаха встрани. Флана протегна ръка, бутна масивната брава и потъна в мрака на апартамента, в който бяха настанени емисарите.