Флана разтвори прозореца и излязоха в хладната мъглива утрин.
— Сбогом — прошепна графинята. — Трябва да се връщам при стражите. Сбогом, Хюлам д’Аверк. Надявам се, че ще се срещнем отново.
— И аз също, Флана — отвърна д’Аверк с необичайно мек глас. — Сбогом.
Той се покатери в кабината на орнитоптера и запали двигателя. Хоукмун побърза да се настани зад него.
Крилата на металната машина се раздвижиха бавно, орнитоитерът се извиси в мрачното небе на Лондра и се отправи на запад.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ГНЕВЪТ НА КРАЛ ХУОН
Много и най-различни чувства вълнуваха барон Мелиадус, когато влезе в тронната зала, поклони се и пое по дългия път към тронния глобус.
Млечнобялата течност в глобуса се люшкаше много по-възбудено от обичайното и това внесе допълнително безпокойство в душата на барона. Беше ядосан от неочакваното изчезване на емисарите, уплашен от гнева на монарха и същевременно горящ от нетърпение да се заеме с търсенето на мъдреца, който единствен можеше да му покаже пътя към Медния замък. На всичко отгоре се боеше да не изпадне в немилост, което би означавало да изгуби властта и силата си и (подобни неща се бяха случвали и преди) да бъде позорно изгонен от двора и лишен от маска. Пръстите му докосваха нервно вълчия шлем, а когато наближи тронния глобус и вдигна разтревожен поглед към ембрионоподобното телце на монарха, почувства, че краката му се подкосяват.
— Всемогъщи кралю-императоре, пред вас е вашият верен слуга Мелиадус.
Той падна на колене и се поклони до земята.
— Слуга ли? Напоследък не ни служите добре, Мелиадус!
— Съжалявам, ваше великолепие, но…
— Но?
— Но аз нямах никаква представа, че емисарите са възнамерявали да ни напуснат тази нощ по същия тайнствен начин, по който се появиха…
— Задачата ви беше да предвидите подобна възможност, Мелиадус.
— Да предвидя? Да предвидя плановете им, непобедими кралю?…
— Напоследък инстинктът ви изневерява, Мелиадус. А беше време, когато работеше като часовник и вие му се доверявахте напълно. Ала, изглежда, глупавите планове за отмъщение, с които пълните ума си, са ви заслепили за всичко останало. Мелиадус, тези емисари са убили шестима от моите гвардейци. По какъв начин е станало това — нямаме ни най-малка представа. Може би са използвали телепатия, каквото и да е, важното е, че са напуснали двореца необезпокоявани и са отпътували със своята загадъчна машина. На всичко отгоре сега знаят много повече за нас, докато ние, Мелиадус, не знаем за тях нищичко.
— Научихме малко за оръжията, които използват…
— Така ли? Човекът е измамно същество, Мелиадус. Измамно същество. И не сме разгневени от вас. Натоварихме ви с изпълнението на важна задача, а вие не вложихте нито сърце, пито ум в нея и се провалихте. Изгубихте твърде много време в двореца на Тарагорм и оставихте емисарите да работят необезпокоявани със своите тайнствени инструменти, вместо да сте неотстъпно до тях. Вие сте глупак, Мелиадус! Глупак!.
— Сир, аз…
— И всичко заради вманиаченото ви желание да преследвате шепа престъпници, които обитават Медния замък. А може би вашата цел е момичето? Заради нея ли изгубихте способността си да разсъждавате нормално?
— Страхувам се, че те заплашват империята, всемогъщи…
— Също както и Азиакомуниста заплашва нашата Европа, барон Мелиадус — с истински мечове, с истински армии и истински кораби, които могат да се придвижват под земята. Бароне, вие трябва да забравите своята вендета срещу Медния замък, инак, предупреждаваме ви, ще изпитате пълната сила на нашия гняв.
— Но, сир…
— Вече ви предупредихме, барон Мелиадус. Изкарайте тоя Меден замък от ума си. Вместо това опитайте да разберете колкото се може повече за емисарите — открийте къде ги е чакала тайнствената машина, как са успели да напуснат града. Възстановете разклатеното доверие в нашите очи, бароне, и ще си възвърнете престижа…
— Слушам, сир — отвърна стиснал зъби барон Мелиадус. Едва сдържаше яда си.
— Аудиенцията приключи, Мелиадус.
— Благодаря ви — рече Мелиадус с туптяща глава, — благодаря ви, сир.
И заотстъпва назад от тронния глобус. Щом се отдалечи достатъчно, рязко се завъртя и пресече дългата зала.
Стигна обсипаните със скъпоценни камъни врати, мина покрай тържествено строените гвардейци и пресече няколко ярко осветени коридора.