Старецът се усмихна и се наведе така, че да чува шепота на Дориан.
— Моля ви, господине, ако вие сте Миган от Ландар, трябва да знаете, че сме ваши приятели — и пленници на враговете ви.
— Как мога да съм сигурен, че казвате истината? — отвърна Миган също шепнешком.
Един от пазачите се размърда, изглежда, обезпокоен от нещо, и понечи да се обърне. Миган се скри във втората пещера. Пазачът се огледа и изсумтя недоволно:
— За какво си приказвате вие двамата? Нямате търпение баронът да се позабавлява с вас, нали? Да знаеш само, Хоукмун, какви приятни мигове ти е подготвил…
Хоукмун не отговори.
Щом кискащият се пазач им обърна гръб, Миган пак се наведе над него.
— Ти Хоукмун ли си?
— Чувал ли си за мен?
— Туй-онуй. Ако наистина си Хоукмун, може и да говориш истината, защото, макар и да съм гранбретанец, не изпитвам особена симпатия към Господарите, които управляват в Лондра. Но откъде знаеш кои са ми врагове?
— Барон Мелиадус фон Кронден е научил за тайната, която си споделил с Тозер — същият, дето ти е гостувал преди известно време…
— Споделил ли?! Той ми я измъкна с лукавство! Обра ме, докато спях, и избяга. Предполагам, че е искал да се похвали пред своите приятели в Лондра…
— Прав си. Тозер наистина им разказал нещичко, но се похвалил, че ставало дума по-скоро за способност на ума, а когато се наложило да покаже уменията си, се озовал в Камарг…
— Без съмнение по случайност. Той няма никаква представа как се управляват пръстените.
— Така и предположих.
— Вече ти вярвам, Хоукмун, и наистина започвам да се боя от този Мелиадус.
— Ако ни освободиш и ни помогнеш да избягаме, ще те защитаваме от него.
— Съмнявам се, че се нуждая от вашата защита. Миган излезе извън полезрението на Хоукмун.
— Чудя се какво ли е намислил? — прошепна д’Аверк, който до този миг бе мълчал.
Хоукмун само поклати глава.
Миган се появи отново, стиснал в ръка дълъг нож. Наведе се и започна методично да реже въжетата, с които бе овързан Хоукмун, докато най-сетне дукът на Кьолн беше освободен.
— Подай ми ножа — прошепна той, без да изпуска от очи пазачите. Миган го послуша и той се захвана с въжетата на д’Аверк.
В този момент отвън се разнесоха гласове.
— Барон Мелиадус се връща — извика един от пазачите. — Изглежда, не е в добро настроение.
Хоукмун погледна обезпокоено д’Аверк и двамата скочиха.
Привлечен от шума, най-близкият пазач се извърна, забеляза ги и извика от изненада.
Двамата рицари се хвърлиха напред. Хоукмун закова с желязна хватка китката на пазача, тъкмо преди той да извади сабята. Д’Аверк стисна за гърлото втория пазач и измъкна оръжието му. Острието проблесна и потъна в гърдите му още преди пазачът да е предупредил останалите.
Докато Хоукмун се бореше с първия пазач, д’Аверк се захвана с третия. Звънът на стомана отекна в пещерата и в отговор се разнесе изненаданият вик на Мелиадус.
Хоукмун хвърли своя противник на земята, притисна го с коляно в слабините, извади затъкнатия в пояса му кинжал, бутна назад маската и заби острието в оголената му шия.
Д’Аверк, който междувременно бе приключил с третия пазач, се изправи задъхан до него.
— Виждам, че носите съвсем като моите пръстени — извика от втората пещера Миган. — Знаете ли как да ги управлявате?
— Знаем само как да се завърнем в Камарг! Едно завъртане наляво…
— Разбрах. Добре, Хоукмун, ще ви помогна. Трябва да завъртите кристалните пръстени първо надясно, а сетне наляво. Повторете това движение шест пъти и тогава…
Масивното тяло на Мелиадус запречи входа на пещерата.
— Хоукмун, докога ще ми създаваш неприятности? Старецът! Хванете го веднага!
Войните на Мелиадус нахлуха в пещерата. Д’Аверк и Хоукмун заотстъпваха, като се отбраняваха отчаяно.
— Нарушителите — вън! — изкрещя разгневеният Миган и се втурна насреща им, вдигнал дългия нож в ръка.
— Не! — опита се да го спре Хоукмун. — Миган, остави ги на нас. Дръпни се! Не разбираш ли, че си беззащитен пред тях?
Но Миган не го послуша. Хоукмун направи отчаян опит да го задържи, видя как върху магьосника се спуска блеснало острие и се хвърли на помощ на стареца.
В пещерата цареше пълна бъркотия. Двамата приятели отстъпваха бавно към вътрешната кухина. Стените ечаха от блъскащите се остриета и гръмките заповеди на Мелиадус.
Хоукмун изтегли ранения Миган във втората пещера, като същевременно се отбраняваше от сипещите се върху му удари.
Когато се изправи, пред очите му святкаше сабята на барон Мелиадус, който беше стиснал дръжката с две ръце.
Хоукмун почувства остра болка в лявото рамо и в следния миг от раната бликна кръв. Той отби втората атака и на свой ред нанесе удар в ръката на Мелиадус.