Хоукмун кимна.
— Струва ми се, че си прав, д’Аверк. Но какво да правим сега?
— Първо, да изпълним молбата на Миган — да свалим пръстените. А след това ще поемем на юг към онова място — как го нарече?
— Нарлийн. Може да е име на човек. Или кой знае на какво.
— Каквото и да е, ще го открием на юг. Да тръгваме. — Той се наведе над трупа на Миган от Ландар и започна да сваля кристалните пръстени. — Обзалагам се, че ги е открил в оня град — Халапандур. Сигурно и инструментите в пещерата са били пренесени оттам. Трябва да са ги изобретили хората от далечната епоха преди Трагичното хилядолетие…
Ала Хоукмун почти не го чуваше. Вместо това посочи с ръка в далечината.
— Погледни! Отнякъде полъхна ветрец.
През равнината с трясък се носеше някаква гигантска пурпурночервена машина, която мяташе светкавици.
КНИГА ВТОРА
Тъй както Дориан Хоукмун служеше на Руническия жезъл, негов служител (съвсем съзнателно) бе и Миган от Ландар и мъдрецът-философ от Йел се беше постарал да прехвърли Хоукмун в една чудна, дори враждебна страна, като му бе разкрил точно толкова, колкото бе необходимо, за да изпълни предначертанията на жезъла. Толкова много съдби вече бяха преплетени — на Камарг с Гранбретан, на Гранбретан с Азиакомуниста, на Азиакомуписта с Амарек, на Хоукмун с д’Аверк, на д’Аверк с Флана, на Флана с Мелиадус, на Мелиадус с крал Хуон. От своя страна крал Хуон беше обвързан с Шенегар Трот, Шенегар Трот с Хоукмун — и всичко това само за да се изпълнят предначертанията, чието начало бе дадено със зловещата клетва за отмъщение срещу обитателите на Медния замък, произнесена от барон Мелиадус в името на Руническия жезъл. Навсякъде в тази история прозираха необясними парадокси и странни съвпадения, ала скоро пътищата на всички участници трябваше да се пресекат. И докато Хоукмун се питаше в кое ли незнайно кътче на времето и пространството се е озовал, учените на крал Хуон усъвършенстваха нови и нови военни машини, с чиято помощ армиите на Тъмната империя да се придвижват все по-бързо и надалеч, сеейки смърт и разруха…
ПЪРВА ГЛАВА
ЖЕНАК-ТЕНГ
Хоукмун и д’Аверк оголиха саби и се загледаха в странната сфера, която се приближаваше към тях.
Дрехите им се бяха превърнали в дрипи, телата им бяха покрити със засъхнала кръв, лицата им бяха пребледнели от изтощение, а в очите им почти не се четеше надежда.
— Ех, да имах сега силата на амулета — въздъхна Хоукмун, но по съвет на Рицаря амулетът бе останал в Медния замък.
Д’Аверк се усмихна уморено.
— Стига ми и поне капчица най-обикновена човешка енергия — рече той. — Каквото и да ни чака, не бива да се предаваме, дук Дориан. — И с тези думи той разкърши плещи.
Гръмотевичната сфера продължаваше да се носи към тях, подскачайки над зелената, покрита с мъх равнина. Беше огромна, цялата блестеше в разноцветни светлини и нямаше никакво съмнение, че сабите ще са безполезни срещу нея.
Сферата се претърколи за последен път, спря с оглушителен грохот и надвисна заплашително над тях.
После от вътрешността й се разнесе бръмчене, точно в средата се появи цепнатина, която продължи да се разширява, докато цялата сфера се раздели на две части. От вътрешността й бликна тънка струйка бял пушек, който се спусна над земята като облак.
Облакът започна да се разсейва и от него се показа строен, добре сложен мъж с дълга, прихваната със сребърен обръч коса, чието бронзово тяло бе покрито с къса червеникава, разтворена отпред роба. Не се виждаха никакви оръжия.
Хоукмун разглеждаше предпазливо мъжа.
— Кой си ти? — понита той. — Какво искаш? Обитателят на сферата се усмихна.
— Аз трябваше да задам този въпрос — рече той със странен акцент. — Виждам, че сте участвали в битка — и че един от вас е мъртъв. Изглежда ми твърде стар, за да бъде войн.
— Кой си ти? — повтори Хоукмун.
— Ама и ти си един твърдоглавец! Името ми е Женак-Тенг, от фамилията Тенг. Кажи ми сега с кого сте се били тук. Да не бяха марките?
— Това име нищо не ми говори. А и с никого не сме се били тук — отвърна д’Аверк. — Ние сме пътешественици. Битката, за която питаш, стана на огромно разстояние от тази страна. После побягнахме насам…
— И въпреки това целите сте в пресни рани. Добре де, елате. Ще ви помогнем — ще привържем раните ви, а може би дори ще успеем да съживим вашето приятелче.