— Невъзможно е. Той е мъртъв.
— Случва се и мъртъвци да вдигаме на крака — отвърна безгрижно красивият здравеняк. — Идвате ли?
Хоукмун сви рамене.
— Защо не? — Двамата с д’Аверк вдигнаха безжизненото тяло на Миган и последваха Женак-Тенг към сферата.
Озоваха се в кабина, в която поне няколко души можеха да се разположат удобно. Изглежда, това превозно средство бе широко разпространено в тази страна, защото Женак не направи никакъв опит да им помогне и ги остави сами да решат къде да седнат и как да се разположат.
Той размаха ръка пред пулта за управление и цепнатината на сферата започна да се затваря. Веднага след това потеглиха: движеха се гладко и плавно по торфа, при това с невероятна скорост, а местността отвън беше като забулена в мараня.
Равнината се простираше безкрайно. Нито веднъж не зърнаха дръвчета, хълмове или реки. Хоукмун започна да се нита дали не е с изкуствен произход, или пък не е била изгладена по изкуствен начин някога в далечното минало.
Женак-Тенг не откъсваше поглед от приборите за управление, макар че можеше да се ориентира и през илюминатора. Беше поставил ръка на една разклонена дръжка и я помръдваше леко, за да насочва странното превозно средство.
Не след дълго в далечината се показаха някакви неясни очертания. Хоукмун ги посочи с ръка.
— Чарки — обясни Женак-Тенг. — Ако имаме късмет, няма да ни нападнат.
Бяха сивкави на цвят, отдалеч приличаха на гранитни статуи, снабдени с масивни крака и размахващи се пипала. Хоукмун така и не можа да определи дали са живи същества, или машини.
След около час сферата забави скорост.
— Наближаваме Тенгстан — обяви Женак-Тенг. Малко по-късно сферата спря и бронзовият войн се облегна назад с облекчена въздишка.
— Добре — рече той. — Научих каквото ми трябваше. Групата чарки, която видяхме, се придвижваше в югозападна посока, а това значи, че няма опасност да приближи Тенгстан.
— Какви са тези чарки? — попита д’Аверк.
— Чарките са наши заклети врагове, същества, създадени да унищожават човеците. Хранят се направо от повърхността, откъдето изсмукват енергията на нашите подземни станове.
Той докосна една ръчка, сферата се разтърси и бавно се спусна надолу.
Сякаш земята ги погълна и след това се затвори над тях. Глобусът продължи да потъва и накрая спря. Отнякъде бликна сноп ярка светлина и те откриха, че се намират в малка подземна галерия, която едва побираше сферата.
— Тенгстан — обяви лаконично Женак-Тенг и натисна един участък на пулта, след което сферата бавно се разтвори.
Слязоха, като придържаха внимателно тялото на Миган, минаха през един нисък тунел и излязоха в друга подземна галерия, където завариха още няколко души, облечени досущ като Женак-Тенг.
— Оттук — посочи им с ръка един висок мъж и ги настани в тясна кабина, която веднага започна да се върти. Хоукмун и д’Аверк се облегнаха назад, за да преодолеят световъртежа. Пристигнаха почти мигновено в просторна, богато обзаведена стая, покрита с меки килими.
— Това е моят апартамент — каза Женак. — Ей сега ще повикам неколцина медици от моето семейство, за да помогнат на приятеля ви. Извинете ме. — И той излезе от стаята.
Върна се почти веднага, усмихнат.
— Братята ми ще бъдат тук скоро.
— Надявам се — отвърна д’Аверк. — Не съм възхитен от идеята да нравя компания на труп…
— Наистина няма да се бавят. Елате, в съседната стая са поднесли разхладителни напитки.
Оставиха тялото на Миган на пода и се преместиха в другата стая, където из въздуха се носеха подноси с напитки и храна, без никаква видима подпора.
По примера на Женак-Тенг двамата се настаниха върху подредените наоколо възглавници и започнаха да опитват ястията. Бяха вкусно приготвени и Хоукмун и д’Аверк откриха, че могат да изядат огромни количества.
Докато се хранеха, в стаята влязоха двама мъже, които също приличаха на Женак-Тенг.
— Закъснели сте — рече единият. — Съжалявам, братко Женак, но не можем да съживим стареца. Раните са смъртоносни, а и изминалото време…
Женак-Тенг погледна съчувствено д’Аверк и Хоукмун.
— Съжалявам за загубата на вашия приятел.
— Надявам се, че ще можете да го изпратите както подобава.
— Разбира се. Ще направим каквото е необходимо.
Мъжете излязоха и се върнаха след около половин час, когато Хоукмун и д’Аверк вече приключваха с храненето. Първият от тях се представи като Бралан-Тенг, а вторият се нарече Полад-Тенг. И двамата бяха братя на Женак-Тенг и практикуваха медицина. Те огледаха внимателно раните на Хоукмун и д’Аверк и след това ги превързаха.