— Потегляй незабавно — извика той на Женак, — инак чарките ще ни разкъсат… — Той посочи със сабята си чудовището, което се опитваше да се напъха през вратата на галерията.
Няколко пипала се плъзнаха по пода към тях. Едно докосна Женак-Тенг по рамото и той изстена болезнено. Хоукмун извика и го удари с острието на сабята. Пипалото тупна на пода, ала в същия миг на негово място се появиха други и пъргаво обгърнаха крайниците на мургавия войн, който напълно безропотно приемаше съдбата си. Хоукмун и д’Аверк му изкрещяха, че трябва да подкара сферата, и същевременно се нахвърлиха отчаяно срещу близо дузината виещи се като лиани пипала.
Хоукмун протегна лявата си ръка и сграбчи Женак за гърлото.
— Затвори сферата, Женак! Затваряй я веднага!
Женак-Тенг се подчини с треперещи ръце, дръпна една къса ръчка и с познатото бръмчене цепнатината на сферата започна да се стеснява, а по стените й пробягнаха разноцветни светлини.
Пипалата опитаха да задържат стесняващата се врата. Три от тях пробиха стоманената защита на д’Аверк, докопаха Женак и той се отпусна безжизнено, с болезнен стон. Хоукмун замахна яростно и ги посече, а в това време сферата се затвори и започна бавно да се издига.
Хоукмун въздъхна облекчено и се извърна към мургавия войн.
— Спасени сме!
Ала Женак-Тенг гледаше с тъп поглед пред себе си, отпуснал ръце встрани.
— Свърши се — прошепна той. — Чудовището ми отне живота… — И с тези думи се строполи на пода.
Хоукмун се наведе над него, сложи ухо на гърдите му и потрепери от ужас.
— Д’Аверк, той е изстинал. Съвсем студен е!
— Какво, не диша ли? — попита французинът. Хоукмун поклати глава.
— По-мъртъв не може да бъде.
Сферата продължаваше да се издига с нарастваща скорост и Хоукмун се надвеси над контролните прибори, като се оглеждаше отчаяно — нито един от тях не му беше познат. Не смееше да докосне нищо от страх да не се завърнат отново в подземията, където чарките изсмукваха последните жизнени сили на обитателите на Тенгстан.
Изведнъж се озоваха на открито и се понесоха по покритата с торф равнина. Хоукмун се настани в креслото пред пулта и обхвана с ръце ръчката, с чиято помощ предния ден Женак бе направлявал сферата. Завъртя я на една страна и със задоволство установи, че сферата се подчинява на волята му.
— Струва ми се, че ще мога да я управлявам — извика той на своя приятел. — Само не знам как се спира и дали ще може да отворим вратата!
— Това не ме безпокои, стига да се отървем от онези ужасни чудовища — отвърна усмихнато д’Аверк. — Карай на юг, Хоукмун. Нали и без това трябваше да поемем в тази посока.
Хоукмун последва съвета на д’Аверк и те се носеха часове наред над безкрайната равнина, докато най-сетне забелязаха в далечината тъмен горски масив. — Интересно — промърмори д’Аверк, — как ли ще се държи сферата, когато наближим онези дървета? Явно не е пригодена за подобен терен.
ТРЕТА ГЛАВА
РЕКА СЕЙЮ
Сферата блъсна първата редица дървета, разнесе се трясък на изпотрошени клони и разкъсан метал.
Д’Аверк и Хоукмун се озоваха в противоположния край на кабината в компанията на вкочаняващия се труп на Женак-Тенг.
В следващия миг полетяха нагоре, претърколиха се и ако стените на сферата не бяха тапицирани, сигурно щяха да загинат с изпотрошени кости.
Сферата се завъртя още няколко пъти и накрая замря, а след това неочаквано се разтвори и Хоукмун и д’Аверк се озоваха на земята.
Д’Аверк изстена.
— Ама че рисковани премеждия за болнав човек като мен.
Хоукмун се ухили, поразвеселен от престореното вайкане на своя приятел и облекчен от щастливия завършек.
— Измъкнахме се много по-лесно, отколкото се надявах. Ставай, д’Аверк — чака ни дълъг път на юг!
— Струва ми се, че сме заслужили малка почивка — отвърна д’Аверк, протегна се и огледа заобикалящите ги дървета. През клоните над тях проникваха ярките лъчи на слънцето и озаряваха гората в изумрудено сияние. Миришеше на борова смола, а от един клон над тях ги гледаше с облещени очи дребна навъсена катерица. Зад тях лежеше разрушената сфера, а гората бе изпълнена с метални отломки. Няколко по-малки дръвчета бяха изтръгнати с корените. Хоукмун едва сега си даде сметка какъв невероятен късмет са имали. Тялото му се разтрепери неудържимо и той бе принуден да се съгласи с предложението на д’Аверк. Отпусна се на тревата и обърна гръб на разбитата сфера и изхвърления край нея труп.