— Назад, мърши, инак господарят ви ще издъхне! — викна той. — Назад!
Моряците заотстъпваха объркани и в краката на д’Аверк останаха да се въргалят единствено трупове. Някъде отзад дотича Ганак. Носеше къса шарена пола и размахваше в ръка познатата заострена кука. Зърна Хоукмун и челюстта му увисна от изненада.
— Ако обичаш, приятелю д’Аверк, заповядай на площадката при мен — подвикна весело Хоукмун.
Д’Аверк заобиколи надстройката и се изкатери по страничната стълба. На лицето му сияеше усмивка.
— Добра работа, приятелю.
— Давам ви срок до зори! — извика Хоукмун. — Искам при изгрев слънце да насочите кораба към брега.
Направите ли го, ще ви пусна на свобода и може би ще даря живота на вашия господар. Ганак оголи зъби.
— Наистина си глупак, щом дръзваш да се отнасяш по този начин с господаря Валжон. Не знаеш ли, че той е най-могъщият речен принц в Стареел?
— Нищо не знам за този ваш Старвел, приятелче, но ти пък знай, че аз съм преживял какви ли не премеждия в Гранбретан, стигал съм до самото сърце на Тъмната империя и искрено се съмнявам, че която и да било от вашите опасности може да се сравни с тамошните. Страхът е чувство, което изпитвам доста рядко, Ганак. Но запомни друго — чака те моето отмъщение. Дните ти са преброени.
Ганак се изсмя презрително.
— Май късметът те е накарал съвсем да оглупееш, робе! Като стана дума за отмъщение, господарят Валжон е с приоритет!
Беше започнало да се развиделява. Хоукмун реши да не обръща внимание на заплахите на Ганак.
Сякаш измина цяла вечност преди слънцето да се появи на хоризонта и да обагри върховете на дърветата и водната повърхност. Намираха се съвсем близо до левия бряг, недалеч от малък залив, до който имаше около половин миля.
— Дай нареждане на гребците, Ганак! — извика Хоукмун. — И завърти кормилото към левия бряг.
Ганак се озъби заплашително и не помръдна от мястото си.
Хоукмун обви с ръка шията на Валжон. Пиратският водач надигна с болезнена гримаса клепачи. Хоукмун отново опря острието на кортика в корема му.
— Ганак! Ако не ме послушаш, твоят господар го чака бавна и мъчителна смърт!
Внезапно от гърлото на пиратския водач се надигна дрезгав подигравателен смях.
— Бавна и мъчителна… — повтори той. — Бавна и мъчителна…
Хоукмун го погледна изненадано.
— Точно така. Зная къде да те пронижа, та да се мъчиш по-дълго.
Валжон не отговори, загледан равнодушно в Хоукмун, който все още го държеше за гърлото.
— Хайде, Ганак! Дай нареждане! Ганак си пое въздух.
— Гребци! — извика той и продължи с необходимите разпореждания. Заскърцаха весла, гребците превиха гърбове и корабът бавно се отправи към левия бряг на широката река Сейю.
Хоукмун държеше Ганак под око, защото се боеше, че ще се опита да ги измами. Позволи си да се отпусне едва когато наближиха брега. Свободата беше само на една протегната ръка. Слезеха ли на сушата, щяха да са в безопасност, защото пиратите едва ли биха изоставили кораба си, за да ги преследват.
Внезапно д’Аверк нададе предупредителен вик и Хоукмун се обърна. Вдигна глава тъкмо навреме, за да зърне носещата се право към него увиснала на въже човешка фигура.
Беше не друг, а добре познатият му Ориндо, размахващ ухилено късата дървена бухалка.
Хоукмун пусна Валжон и вдигна ръка да се прикрие, тъй като не успя навреме да замахне срещу противника. Бухалката се стовари върху рамото му и той политна назад. В този миг д’Аверк подскочи и сграбчи Ориндо през кръста.
Валжон използва суматохата, скочи и изтича надолу по стълбата, като огласяше палубата с писъците си.
Д’Аверк изруга ядно и блъсна Ориндо след него.
— Два пъти с един и същ номер, Хоукмун! Май си заслужаваме участта!
Предвождани от Ганак, моряците бавно пристъпваха към тях и ръмжаха гневно. Хоукмун замахна срещу Ганак, но брадатият отби удара и направи опит да го прониже в крака. Хоукмун отскочи и се изкатери на площадката върху палубната надстройка. Ганак го последва, зловещо ухилен, и викна:
— Хайде, робе, да видим как ще победиш един истински мъж!
— Не виждам наоколо мъж — отвърна Хоукмун. — Само някакво вонящо животно. — После се разсмя и ловко отби поредния удар на Ганак. Сабята в ръката му беше чудесна.
Двамата продължиха да се дуелират върху тясната площадка, докато д’Аверк задържаше останалите на стълбата. Ганак без съмнение бе опитен фехтувач, но куката в ръката му не можеше да се сравнява с блестящата сабя на пиратския водач.