Мъжете го посрещнаха с учудени погледи и, изглежда, не разбираха какво вършат Хоукмун и д’Аверк.
— Свободни сте — викна им Хоукмун.
— Хайде, свободни сте — повтори след него д’Аверк. — Вдигайте си задниците и напускайте кораба, докато все още можете, защото не се знае как ще завърши битката.
Робите се изправиха, протегнаха схванатите си крайници и после, един по един, започнаха да се прехвърлят през борда.
Д’Аверк ги проследи с усмивка.
— Жалко, че не можем да помогнем и на тези от другата страна — подхвърли той.
— Че защо не? — попита Хоукмун и посочи един тесен тунел, който водеше под палубата към отсрещната страна. — Ако не греша, това отива право там.
Той опря гръб в борда и ритна с всичка сила масивната врата, която затваряше тунела. Още няколко ритника и пантите й хвръкнаха встрани. Двамата се наведоха и се шмугнаха в тъмния тунел. Над главите им врявата на боя ставаше все по-силна.
Д’Аверк спря за миг пред едно гърне, замахна със сабята си и го разсече на две. Отвътре бликнаха скъпоценни камъни.
— Плячка — рече той.
— Сега не е време за това — каза Хоукмун, но д’Аверк го погледна усмихнат.
— Нямах намерения да я прибирам — рече той. — Ала никак не ми се ще да я оставя на Валжон, в случай че му излезе късметът горе. Я виж… — той посочи някакъв масивен кръгъл капак на дъното на трюма. — Ако не греша, с помощта на това ще можем да пуснем малко речна вода в кораба! Хоукмун кимна.
— Докато работиш по въпроса, ще изтичам да освободя и останалите роби.
Той остави д’Аверк при железния капак, стигна отсрещния край на тунела и изби с ритник втората врата.
В същия миг в тунела влетяха двама счепкани в яростен бой мъжаги — единият, облечен с униформата на атакуващите, а вторият — пират от „Речния ястреб“. Хоукмун прониза чевръсто пирата. Униформеният го погледна изненадан.
— Ти си един от онези, които забелязахме да се сражават на борда, нали!
Хоукмун кимна.
— Що за кораб е вашият?
— Корабът на Бючард — отвърна мъжът, докато триеше челото си, сякаш това обясняваше всичко.
— И кой е този Бючард? Униформеният се засмя.
— Стига ти да знаеш, че е заклет враг на Валжон. Видя те как се биеш и беше възхитен от умението ти да въртиш сабята.
— Нищо чудно — засмя се Хоукмун. — Отдавна не бях се бил толкова добре. И как иначе? Та нали ставаше дума за кожата ми.
— Тази причина е в състояние да направи майстор на сабята всеки от нас — съгласи се униформеният. — Казвам се Кулард и съм твой приятел, стига наистина да си враг на Валжон.
— Хубаво, ама първо трябва да предупредиш другарите си. Току-що потопихме това пиратско корито — виж! — Той посочи към мрака на трюма, където д’Аверк пуфтеше над железния капак.
Кулард кимна, завъртя се и изчезна нагоре.
— Ще се видим по-нататък, приятелю! — подхвърли той през рамо. — Ако сме живи!
Хоукмун го последва, но се забави край робите, за да ги освободи от веслата.
Горе на палубата хората на Бючард, изглежда, постепенно вземаха надмощие над пиратите. Хоукмун почувства внезапно разклащане на корпуса и видя, че д’Аверк бърза след него откъм трюма… — Мисля, че сега е най-подходящият миг да се отправим към брега — предложи французинът и посочи с пръст робите, които се хвърляха с плясък във водата. — Какво ще кажеш да вземем пример от тях? Хоукмун кимна.
— Вече предупредих хората на Бючард. Ето че си го върнахме тьпкано на Валжон. — Той пъхна сабята на пиратския вожд под мишница. — Ще се постарая да за държа това оръжие. Отдавна не беше ми попадало нещо толкова добро. Тази сабя може да направи прочут фехтувач от всеки!
Той се изкатери на палубата и откри, че хората на Бючард бяха изтласкали пиратите чак при кърмата, ала вече се готвеха за отстъпление.
По всичко изглеждаше, че Кулард е разнесъл тревожната вест.
Долу в трюма водата вече нахлуваше с шумно бълбукане. Корабът едва ли щеше да се задържи дълго върху повърхността. Хоукмун се обърна и погледна назад. Двете шхуни почти бяха опрели бордове. Най-подходящият път за бягство, изглежда, беше през палубата на Бючардовия кораб.
Той побърза да осведоми д’Аверк за намерението си. Приятелят му кимна, двамата прекрачиха перилата и скочиха на палубата на съседния кораб.
Наоколо не се виждаха гребци и това наведе Хоукмун на мисълта, че за разлика от робите на пиратската шхуна, тук тази роля се изпълнява от свободни хора, които в момента участват в битката. Подобно решение изглеждаше много по-разумно и целесъобразно, особено в светлината на последните обстоятелства. Той поспря, докато обмисляше този факт, и в същия миг нечий глас го повика откъм „Речния ястреб“.