— Хей, приятелю. Точно ти — с черната перла в челото. Да не си решил да потопиш и моя кораб?
Хоукмун се обърна и видя насреща си приятен на вид мъж, облечен в черни кожени дрехи и наметнат с пелерина с висока яка, синя на цвят, но покрита с кървави петна. Стискаше в едната си ръка сабя, а в другата — секира.
— А не, ние просто си тръгваме… — отвърна Хоукмун. — Корабът ти е в пълна безопасност.
— Я почакайте малко! — Мъжът в черно скочи върху парапета на „Речния ястреб“. — Бих искал да ви благодаря, задето ни свършихте половината работа.
Хоукмун спря неохотно, докато мъжът се прехвърли на техния кораб и ги приближи с бавна крачка.
— Аз съм Пал Бючард й този кораб е мой — представи се той. — От седмици дебна „Речния ястреб“ и сигурно и този път щяха да ми се изплъзнат, ако не бяхте вие да изтрепете половината от екипажа и да ми дадете възможност да го доближа незабелязано…
— Сигурно е така — кимна Хоукмун. — Е, тъй като не желаем да се забъркваме в нови разправии между пирати…
— Струва ми се, че грешите в преценката си, господине — прекъсна го Бючард. — Що се отнася до мен, аз се заклех да освободя реката от всички пиратски водачи от Старвел. Аз съм техният най-страшен враг.
Междувременно всички хора от екипажа на Бючард се прехвърлиха на шхуната и прерязаха абордажните въжета. „Речния ястреб“ се завъртя от течението и носът му скоро се скри под водата. Останалите на борда пирати наскачаха в реката. Само от Валжон нямаше и следа.
— Но къде се скри водачът им? — възкликна учудено д’Аверк.
— Той е като плъх — отвърна Бючард. — Сигурен съм, че е напуснал борда веднага щом е подушил наближаващата беда. Господа, трябва да знаете, че вие ми оказахте неоценима помощ, тъй като Валжон е най — злият от всички пирати. Искрено съм ви благодарен.
Д’Аверк, който не можеше да допусне някой да му съперничи в учтивост, особено когато това засягаше пряко интересите му, побърза да отговори:
— Ние също сме ви безкрайно задължени, капитан Бючард, задето се появихте тъкмо навреме — когато изглеждахме загубени. Така че сметките ни са уредени. — И той се усмихна любезно.
Бючард се поклони.
— Благодаря ви. Но ако ми позволите една малко неучтива забележка, и двамата, изглежда, се нуждаете от малка почивка и възстановяване на силите. Ранени сте, а и дрехите, които носите, никак не подхождат на благородни господа като вас… Накратко казано, ще ми окажете голяма чест, ако приемете поканата ми да се настаните в каютата за гости, както и гостоприемство то на моето имение, когато хвърлим котва.
Хоукмун се замисли, сбърчил вежди. Склонен бе да се довери на младия капитан.
— И къде възнамерявате да хвърлите котва, благородни господине?
— В Нарлийн — отвърна Бючард. — Където живея.
— В интерес на истината ние също пътувахме за Нарлийн преди да попаднем в лапите на Валжон — подхвърли Хоукмун.
— Тогава не ви остава друго освен да продължите пътуването си с мен. Ще бъда на вашите услуги.
— Благодаря ви, капитан Бючард — вдигна ръка Хоукмун. — Искрено сме трогнати от вашата вежливост и с радост приемаме предложението да ви придружим до Нарлийн. Може би по пътя ще можете да отговорите на някои от вълнуващите ни въпроси.
— С удоволствие. — Бючард посочи към кърмата. — Господа, последвайте ме в моята каюта.
ШЕСТА ГЛАВА
НАРЛИЙН
Пяна и водни пръски се вдигаха зад стъклата в каютата на капитан Бючард, докато корабът се носеше, разпънал всички платна, надолу по реката.
— Движим се с пределна скорост — обясни им Бючард, — за да избегнем каквито и да било нежелани срещи с други пиратски съдове.
Готвачът тъкмо поднасяше последното блюдо. Масата беше отрупана с най-различни ястия от месо, риба и зеленчуци, плодове и вино. Хоукмун не без усилие си наложи да опита само по съвсем малко от всичко, защото се опасяваше, че привикналият му към постоянен глад и лишения стомах няма да издържи на голямото натоварване.
— Поръчах празничен обяд — рече им засмяно Бючард. — От месеци преследвам Валжон.
— Що за човек е този Валжон? — попита Хоукмун, докато предъвкваше лакомо. — Изглеждаше ми доста странен тип.
— Никак не отговаряше на представата ми за пират — добави д’Аверк.
— Той е потомствен пират — рече им Бючард. — Още дедите му са били пирати и са се препитавали с грабежи и плячкосване по реката векове наред. Преди известно време търговците се съгласиха да плащат данъци на Валжон, за да ги остави на мира, ала когато размерът им взе да става непосилен, въстанаха. Валжон естествено ги наказа за непокорството. Именно тогава една малобройна група търговци, между които и аз, решихме да построим собствен боен кораб и да дадем отпор на пиратите в реката. Аз поех командването на кораба. Зарязах търговията и се посветих на задачата да прогоня Валжон от Нарлийн и реката.