— И имате ли успехи? — попита го Хоукмун.
— Трудно е да се каже. Валжон и останалите пиратски предводители са все така недосегаеми в своя затворен град. Трябва да знаете, че Старвел е град в града — в Нарлийн — и до този момент с нищо не успяхме да нарушим спокойствието им вътре. Нито пък сме стигали до стълкновение, при което да премерим пълните си сили.
— Казвате, че Валжон бил потомствен пират… — поде д’Аверк.
— Да, предците му са се появили в Нарлийн преди няколкостотин години. Били са могъщи и силни, а моят народ — слаб и лишен от водач. В една от легендите се казва, че прадядото на Валжон, Батах Герандиун, владеел някакви тайнствени магични сили. Пришълците заградили Старвел е висока стена, като избрали за себе си най-хубавата част от града, където живеят и до ден днешен.
— А Валжон предприе ли нещо, след като започнахте да нападате корабите му? — попита Хоукмун, докато отпиваше от гъстото вино.
— Всячески се опитва да ни създава неприятности, но в последно време вятърът като че ли задуха в наша посока. Ала все още ни чака доста работа. Бих го удушил със собствените си ръце, само да ми падне. Премахна ли го, ще се разбягат и останалите, сигурен съм в това, но той всеки път ми се измъква. Надушва опасността отдалече, сякаш има инстинкт.
— Е, дано скоро да го спипате — рече Хоукмун. — А сега, капитан Бючард, бихте ли ни казали, знаете ли нещо за един меч, наречен „Мечът на зората“? Обясниха ни, че можем да го открием в Нарлийн.
Бючард го погледна изненадан.
— Да, чувал съм за него. Той е свързан с легендата, за която споменах одеве — за прадядото на Валжон Батах Герандиун. Смята се, че магичните сили на Батах имали някаква връзка с този меч. В наше време пиратите смятат Батах за божество, прекланят се пред него и дори са издигнали храм в негова чест — храмът на Батах Герандиун. Суеверна пасмина са тези пирати. Мислите и действията им нерядко са необясними и неразбираеми за обикновен търговец като мен.
— И къде се намира този меч? — попита д’Аверк.
— Как къде, твърдят, че пиратите се прекланяли пред него в храма. За тях той олицетворява силата, която са наследили още от времето на Батах. Да не сте намислили да откраднете този меч, господа?
— Лично аз нямам… — заговори Хоукмун, но д’Аверк го сръга.
— Точно така, капитане. Един наш близък — много мъдър книжник от севера — чул за този меч и пожела да се запознае с него. Изпрати ни да го купим…
Бючард се разсмя от сърце.
— Дори и наистина да бъде купен някога, приятели мои, това ще стане с цената на милиони жертви. Пиратите ще се бият до последния човек, за да защитават Меча на зората. За тях той е по-ценен от всичко на света.
Хоукмун помръкна. Дали пък умиращият Миган не ги беше изпратил на невъзможна мисия?
— Е, голяма работа — сви философски рамене д’Аверк. — Да се надяваме тогава, че след като разгромим Валжон и неговите псета, ще можем да се доберем до тази скъпоценна вещ.
Бючард се усмихна.
— Не мисля, че някога ще настъпи този хубав ден — поне докато съм жив. Много години ще минат, докато Валжон бъде унищожен. — Той се надигна от масата. — Извинете ме за малко, трябва да дам някои разпореждания на палубата.
Бючард се поклони и излезе от каютата. Щом той разтвори вратата, Хоукмун погледна намръщено д’Аверк.
— Какво ще правим сега? Забравени от всички в тази тъмна страна, където не можем да направим дори едничкото, което се иска от нас. — Той извади пръстена на Миган от кесията на пояса си и го подхвърли на дланта си. В кесията имаше общо единадесет пръстена, тъй като двамата с д’Аверк бяха свалили своите. — Добре че поне успяхме да ги запазим непокътнати. Дали пък да не ги използваме — да извършим, няколко скока напосоки с надеждата да попаднем в нашия Камарг?
Д’Аверк изсумтя презрително.
— Най-много да се озовем отново в двора на крал Хуон или пък в лапите на някое чудовище. Предлагам да отидем до Нарлийн и да прекараме известно време там. Защо не проверим на място дали наистина е толкова трудно да се добере човек до този меч? — Той извади нещо от кесията си. — Бях забравил за ей това. — Французинът вдигна нагоре малкия предмет. Оказа се, че е зарядът от старовремско оръжие, който бяха намерили в Халапандур.
— И какво значение има това, д’Аверк? — попита Хоукмун.
— Както вече ти казах, Хоукмун, може да се окаже от полза.