Колкото повече напредваше вечерта, толкова по-неразговорлив ставаше Хоукмун. Не след дълго той се надигна и се поклони учтиво.
— Хиляди извинения, капитан Бючард — произнесе Дориан, — но съм ужасно изморен. Нали разбирате, тежките дни в пиратската шхуна, днешният бой…
Джелена Бючард и Хюлам д’Аверк дори не забелязаха, че е станал, вглъбени в своя разговор.
Бючард също се надигна със загрижено изражение.
— Но разбира се. Моля простете невниманието ми, приятелю…
Хоукмун се усмихна отпаднало.
— Това е последното, в което бих могъл да ви обвиня, капитане. Трогнат съм от гостоприемството ви. Но както споменах…
Бючард вече беше протегнал ръка към звънеца, когато неочаквано на вратата се почука.
— Влез! — извика той.
На прага се появи задъхан същият прислужник, който ги бе посрещнал.
— Капитан Бючард! На пристанището има ножар — гори един от корабите.
— Кораб ли? Чий кораб?
— Вашият, капитане — този, с който се върнахте днес!
Бючард се втурна към вратата, а Хоукмун, д’Аверк и Джелена го последваха.
— Каретата, Пер — нареди той. — Побързай, човече! Каретата!
След не повече от минута пред входа спря покрита карета, теглена от четири коня, и Бючард скочи в нея, махайки нетърпеливо с ръка на Хоукмун и д’Аверк да не се бавят. Ала когато Джелена вдигна крак на стъпалото, той я спря.
— Не, Джелена. Не знаем какво точно е станало на пристанището. Оставаш тук!
В същия миг каретата потегли, подскачайки но неравните павета надолу към пристанището.
Тесните улици бяха озарени от поставени в специални пръстени запалени факли и каретата хвърляше тъмна сянка върху стените на къщите, докато се носеше с оглушителен трясък надолу по хълма.
Най-сетне излязоха на пристанището, озарено не само от факлите, но и от пламтящата в залива шхуна. Наоколо цареше пълна бъркотия, пристигналите капитани на останалите кораби подканяха гръмогласно моряците си да вдигнат платна и да отдалечат съдовете от горящата шхуна, преди да са пламнали също като нея.
Бючард скочи от каретата, следван на крачка от Хоукмун и д’Аверк, изтича на пристана, като си проправяше път през тълпата, но щом стигна водата, спря и отпусна безпомощно рамене.
— Няма смисъл — прошепна отчаяно той. — Свършено е с нея. Това е работа само на Валжон…
От тълпата се появи Веронеег със зачервено от отблясъците лице.
— Видя ли, Бючард? Валжон си отмъсти! Предупреждавах те!
Всички се извърнаха, привлечени от тропота на конски копита, и забелязаха, че към тях се приближава самотен ездач.
— Бючард! — викна ездачът. — Ей, тук ли е Пал Бючард, дето се хвали, че потопил „Речния ястреб“?
Бючард вдигна глава.
— Аз съм капитан Бючард. А ти кой си?
Ездачът размаха свитъка, който стискаше в лявата си ръка.
— Аз съм пратеник на Валжон! — извика той. След това запрати свитъка право в краката на Бючард.
— Какво е това? — прецеди през зъби Бючард.
— Сметката, Бючард. Сметката за петдесет мъже и четиридесет роби, за цял един кораб плюс съкровище за двадесет и пет хиляди смайгара. Валжон също разбира от търговия!
Бючард хвърли свиреп поглед на пратеника. Светлината от пламтящия кораб мяташе мрачни сенки но лицето му. Той побутна свитъка с обувка, после го ритна във водата.
— Нима си мислиш, че ще ме подплашиш с този театър? — произнесе с твърд глас той. — Кажи на твоя Валжон, че не възнамерявам да плащам смешната му сметчица. Нека знае също, че ако наистина „разбира от търговия“, той и неговите алчни кучета дължат на Нарлийн много повече, отколкото е изписано на тази хартийка. И аз искам от него да изплати този дълг.
Ездачът понечи да отвърне, сетне промени намерението си, пришпори коня и потъна в мрака.
— Сега вече ще те убие, Бючард — произнесе триумфиращо Веронеег. — Този път няма да се измъкнеш. Надявам се Валжон да си дава сметка, че ние останалите не сме такива глупаци като теб.
— Аз пък се надявам, Веронеег, че никой от нас не е толкова глупав, колкото си ти — отвърна с презрение Бючард. — Щом Валжон ме заплашва, това означава, че поне малко съм успял да го извадя от равновесие!
Той се върна при каретата и даде път на Хоукмун и д’Аверк да се настанят вътре. Последва ги, блъсна шумно вратичката и почука с дръжката на сабята по покрива, известявайки кочияша, че може да потегля обратно към имението.
— Сигурен ли си, че Валжон наистина се бои от теб? — попита го Хоукмун.
Бючард го погледна и се усмихна.
— Сигурен съм, че е много по-силен, отколкото предполагам — много по-силен, отколкото го смята дори Веронеег. Според мен Валжон все още е малко изненадан от нашата дръзка постъпка и само това го спира да ни удари с цялата си мощ. Но такива неща не бива да се обсъждат с Веронеег, не смятате ли, приятели?